Universal Dependencies - Bulgarian - BTB

s-1

bg-lit-s3

Това дълго общуване е възможно, разбира се, само с едно хубаво стихотворение.

s-2

bg-lit-s4

Ако стихотворението е лошо, загубвам интерес към него още след първото прочитане.

s-3

bg-lit-s7

Художникът намира най-добрите черти от картината си, след като моделът му си е отишъл.

s-4

bg-lit-s8

В творческия процес моделът играе ролята на железата и теловете, върху които скулпторът закрепва глината и видението си.

s-5

bg-lit-s11

Още Аристотел справедливо беше забелязал, че докато историята повествува за станалото, поезията дава израз на възможното.

s-6

bg-lit-s12

Само така може да се обясни обстоятелството, че изкуството предугажда бъдещето.

s-7

bg-lit-s14

Над улицата прелетя птица.

s-8

bg-lit-s19

Наопаки, някакво стеснение я придружава винаги и само по него ние можем да я отгатнем.

s-9

bg-lit-s22

Най-тежък за бореца е часът на победата.

s-10

bg-lit-s23

Всяка извратеност почива върху една немощ.

s-11

bg-lit-s25

Мъгла има; но аз я виждам само пред осветения прозорец.

s-12

bg-lit-s26

Сякаш е негово дихание.

s-13

bg-lit-s27

Пътуваме цяла нощ.

s-14

bg-lit-s28

Влакът лети с пълна бързина.

s-15

bg-lit-s29

Край прозорците се носят сенки на дървета и телеграфни стълбове.

s-16

bg-lit-s34

В тоя град, прорязан от водата, морето те дебне отвсякъде.

s-17

bg-lit-s36

Антологията е една форма на критика.

s-18

bg-lit-s37

Бъбривостта, както развратът, опустошава душата.

s-19

bg-lit-s38

Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите.

s-20

bg-lit-s39

Светлините на града ни пречат да ги виждаме.

s-21

bg-lit-s40

Началото от произведенията, особено на млади писатели, е най-често излишно и може спокойно да се изостави.

s-22

bg-lit-s41

В него авторът се готви да каже нещо, но не е казал още нищо.

s-23

bg-lit-s42

То е като настройване на инструментите, преди да почне музиката.

s-24

bg-lit-s47

Пръстта е също жива.

s-25

bg-lit-s48

Аз виждам всяка година как големият трап в градината се издига все повече и повече, расте и се изпълва, както се изпълва рана.

s-26

bg-lit-s49

Един принцип, който иска да обясни безусловно всичко, в действителност не обяснява нищо.

s-27

bg-lit-s50

Талантът е по-често явление от характера.

s-28

bg-lit-s51

През нощта неочаквано се събуждам.

s-29

bg-lit-s52

Ставам и отивам при отворения прозорец.

s-30

bg-lit-s53

Върху двора като преспи сняг лежи студената светлина на луната.

s-31

bg-lit-s57

Мисълта ми е плаха птичка: чуждото присъствие я пропъжда.

s-32

bg-lit-s60

Колко далечни изглеждат светлините в нощта!

s-33

bg-lit-s61

Когато стигнем до тях, виждаме, че са били съвсем близо.

s-34

bg-lit-s68

Богатите със събития епохи са повърхностни.

s-35

bg-lit-s69

От много преживявания хората нямат време да се вдълбочат.

s-36

bg-lit-s70

Остроумните хора не обичат, когато други остроумничат над тях.

s-37

bg-lit-s72

Провинцията е по-малка сестра на столицата и както става обикновено с по-малките сестри, износва старите й дрехи и идеи.

s-38

bg-lit-s75

И напразно тълкува успеха си като влияние: той е тук повлияният.

s-39

bg-lit-s76

Хуморът е веселата смърт на поета.

s-40

bg-lit-s79

Той предполага сила да видиш истината и смелост да я кажеш.

s-41

bg-lit-s82

За един писател, влюбен в истината, не съществуват ни приятели, ни семейство, ни родина.

s-42

bg-lit-s87

Оригиналният не търси да бъде оригинален.

s-43

bg-lit-s88

Чарът на едно художествено произведение, особено на едно хубаво стихотворение, не се изчерпва с едно четене.

s-44

bg-lit-s90

Героизмът съществува за другите.

s-45

bg-lit-s93

Затова и всяка истинска слава е посмъртна.

s-46

bg-lit-s96

Въздържанието и в литературата е добродетел.

s-47

bg-lit-s97

Никой автор не е доволен от своя преводач.

s-48

bg-lit-s100

Голяма поезия имат и примитивните народи.

s-49

bg-lit-s102

Не, моята хитрост е още по-голяма: аз пиша само добрите.

s-50

bg-lit-s105

За поетите думата освен значение е особено съчетание от звуци, има особена дължина и тежест, съдържа особена багра, носи особена атмосфера.

s-51

bg-lit-s107

Те я виждат, чуват, опипват и усещат.

s-52

bg-lit-s108

Който няма това сетивно, ако щете, материално отношение към нея, той не е поет.

s-53

bg-lit-s109

Лято.

s-54

bg-lit-s110

Минал е сенокосът.

s-55

bg-lit-s111

Купите сено стоят като копчета по жълтозелената дреха на ливадата.

s-56

bg-lit-s112

Поезията умира от много музика.

s-57

bg-lit-s115

Семинарията е, изглежда, място, дето човек най-лесно може да изгуби вярата си.

s-58

bg-lit-s116

Най-хубавият момент от пътуването е завръщането.

s-59

bg-lit-s117

Така е за мен.

s-60

bg-lit-s122

Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех.

s-61

bg-lit-s126

Не се мъчи да измисляш: казвай без страх истината!

s-62

bg-lit-s129

Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.

s-63

bg-lit-s130

Зад един хуморист стои най-често един консерватор.

s-64

bg-lit-s131

Човек е най-самотен в успеха си.

s-65

bg-lit-s132

Тогава и приятелите му го напускат.

s-66

bg-lit-s134

Малокултурният е склонен към разни теории и теоретизирания.

s-67

bg-lit-s135

Истинският учен цени повече от всичко факта.

s-68

bg-lit-s136

Докато повехналият лист се носи във въздуха, сянката му го следва по земята.

s-69

bg-lit-s137

Когато те се съединят, листът е паднал.

s-70

bg-lit-s138

Ако хората бяха съвършени, нямаше да се различават помежду си.

s-71

bg-lit-s141

Дори снежинките под фенера върху побелелия тротоар.

s-72

bg-lit-s145

От момента, когато се намеси съзнанието, естествеността е вече невъзможна.

s-73

bg-lit-s146

Безсмъртие в паметта на потомството!

s-74

bg-lit-s148

Не бих искал да имам славата за съпруга.

s-75

bg-lit-s149

Предпочитам я любовница.

s-76

bg-lit-s154

Затова може би има и толкова критици.

s-77

bg-lit-s155

Всяко силно чувство е суеверно.

s-78

bg-lit-s157

Бездействието поддържа завистта.

s-79

bg-lit-s162

Старостта - тази безобразна възраст, когато космите падат от главата и почват да растат по ушите.

s-80

bg-lit-s163

Граматически правилната фраза е като правата, теглена с линийка: в нея няма живот.

s-81

bg-lit-s165

Но този недостатък прави чест на оня, който го има.

s-82

bg-lit-s166

Един простак не страда никога от чувство за малоценност.

s-83

bg-lit-s167

Асен стоеше до прозореца и гледаше към улицата, когато вратата се отвори и надникна жена му.

s-84

bg-lit-s168

Не се обърна, усети я съвсем до себе си по парфюма й и преди да чуе гласа й, каза твърдо: - Работя..

s-85

bg-lit-s169

- Хм...- чу почти беззвучния възглас на Вики, както всеки път, когато категорично се противопоставяше да разговарят.

s-86

bg-lit-s170

Тя нямаше да разбере и сега, както винаги, че дори когато гледа през прозореца, наистина работи.

s-87

bg-lit-s172

Той почти не ги виждаше, в кръвта му нахлуваше единствено брауновото им движение, ритъма на приведените или изправените им рамене, усмихнатите им или намръщени лица, размаха на ръцете им, походките им, гласовете им, които също не чуваше, докато не го прободеше някоя точно определена дума, някой точно определен жест или усмивка.

s-88

bg-lit-s176

Той усещаше дори мириса им, потръпването на телата им, убожданията по нервите им, притъпените или изострени реакции, думите, усмивките, непредсказуемите им постъпки и предсказуемите.

s-89

bg-lit-s181

Невъзвратимо.

s-90

bg-lit-s182

Нямаше го.

s-91

bg-lit-s184

За бъдещето.

s-92

bg-lit-s185

За тяхното и своето.

s-93

bg-lit-s188

В същата посока?

s-94

bg-lit-s189

По същия начин?

s-95

bg-lit-s191

Щяха ли да го подкрепят?

s-96

bg-lit-s192

Валери, Светльо и Румен?

s-97

bg-lit-s199

Когато тя навършваше двайсет, той щеше да е на шейсет.

s-98

bg-lit-s200

Ако ги достигне...

s-99

bg-lit-s201

Момчетата се бавеха.

s-100

bg-lit-s202

Погледна часовника си, дръпна се от перваза и бавно тръгна към кухнята, за да си направи кафе.