Universal Dependencies - Bulgarian - BTB

s-101

bg-lit-s204

Скочи, едва не катурна чашата и се метна в прегръдките му.

s-102

bg-lit-s205

Вики, изправена до печката, измърмори нещо.

s-103

bg-lit-s207

Не можеше да й се сърди, това последно раждане бе отнело не само блестящото й здраве, бе я превърнало във вечно болнава, застаряваща бързо жена.

s-104

bg-lit-s212

И не беше ли му го казала, когато лекарите питаха тя или детето?

s-105

bg-lit-s213

Той бе отвърнал тя, Вики бе отвърнала... детето.

s-106

bg-lit-s214

Не можеше да се сърди на никого...

s-107

bg-lit-s217

- намуси се Асен.

s-108

bg-lit-s219

Замълча за миг и впери в него зелените си бадемови очи с толкова много разноцветие и отблясъци.

s-109

bg-lit-s225

засмя се той.

s-110

bg-lit-s226

- Достатъчно

s-111

bg-lit-s227

- не се предаде момичето.

s-112

bg-lit-s228

- Искам да ти покажа нещо.-

s-113

bg-lit-s229

Отново замълча и се прилепи до него.

s-114

bg-lit-s230

- Няма да ти отнеме много време.

s-115

bg-lit-s231

Написах го днес...

s-116

bg-lit-s232

- Ти? -

s-117

bg-lit-s236

Разказ, разказче, ти ще кажеш.

s-118

bg-lit-s238

Подаде му ги боязливо, с колебание, явно се страхуваше от присъдата му.

s-119

bg-lit-s239

Обеща си, че няма да е строг към нея и се скри отново в кабинета си.

s-120

bg-lit-s240

Не издържа тишината, която настъпи зад гърба му.

s-121

bg-lit-s241

Още от първия ред преглътна, я виж...

s-122

bg-lit-s242

Продължи с настървение, Аксиния не се нуждаеше от снизхождението му.

s-123

bg-lit-s243

Я виж...

s-124

bg-lit-s244

От очите му потекоха сълзи.

s-125

bg-lit-s252

Чудесна, въздействаща сплав.

s-126

bg-lit-s253

Излята наведнъж.

s-127

bg-lit-s254

Изумително!

s-128

bg-lit-s257

Ръката му загали косите й, не можеше да промълви и дума, гърлото му бе пресъхнало, но нямаше нужда от думи.

s-129

bg-lit-s258

- Дете на Бога си!

s-130

bg-lit-s261

- Благодаря ти!

s-131

bg-lit-s264

Вдигна очи към тях и остана с отворена уста.

s-132

bg-lit-s265

Той приближи до нея, изправи я внимателно, без да пуска Аксиния и я притисна до тях двамата.

s-133

bg-lit-s268

- Благодаря ти!

s-134

bg-lit-s269

Всичко си е струвало, скъпа.

s-135

bg-lit-s270

Решението ти, болката, похабеното ти здраве.

s-136

bg-lit-s271

Благодаря ти!

s-137

bg-lit-s272

Ти не знаеш с какво си ме дарила!

s-138

bg-lit-s273

Благодаря ти!

s-139

bg-lit-s274

- Не повтаряй като латерна -

s-140

bg-lit-s275

засмя се Вики и го приземи бързо, тя умееше да го приземява.

s-141

bg-lit-s278

Затова толкова исках дъщеря, да те продължи.

s-142

bg-lit-s280

Не я пусна от прегръдката си, наклони главата й на рамото си, сълзите й намокриха ризата му, но той й зашепна:

s-143

bg-lit-s281

- Наплачи се, скъпа.

s-144

bg-lit-s282

Благодаря ти!

s-145

bg-lit-s283

И те обичам!

s-146

bg-lit-s284

Не й го беше казвал четиринайсет години.

s-147

bg-lit-s287

Дали сега нещата щяха да се променят?

s-148

bg-lit-s295

Преглътна и се наведе към Аксиния:

s-149

bg-lit-s303

- Добре ли си?

s-150

bg-lit-s304

Толкова исках да ти хареса, ама сега ме... плашиш!

s-151

bg-lit-s305

Добре ли си?

s-152

bg-lit-s306

- Никога не съм бил по-добре

s-153

bg-lit-s307

- засмя се той, преодоля само страха.

s-154

bg-lit-s308

Сълзите потекоха свободно по страните му.

s-155

bg-lit-s309

Смееше се през тях, устните му се осолиха, пое солта в себе си.

s-156

bg-lit-s310

- Трябва да го отпразнуваме!

s-157

bg-lit-s316

- предложи делово.

s-158

bg-lit-s317

Погледна към Румен и Светльо и те също се изправиха.

s-159

bg-lit-s318

- Някой ще ми обясни ли...

s-160

bg-lit-s319

- започна Вики.

s-161

bg-lit-s320

- После...

s-162

bg-lit-s321

- махна с ръка Асен.

s-163

bg-lit-s322

- После.

s-164

bg-lit-s325

- Ние четиримата бихме могли да бъдем чудесен екип

s-165

bg-lit-s327

- За какво?

s-166

bg-lit-s328

- прекъсна го Вальо.

s-167

bg-lit-s329

Беше както винаги нетърпелив, ненавиждаше подробностите, все бързаше.

s-168

bg-lit-s330

Асен впи очи в него.

s-169

bg-lit-s335

Асен се смръщи, не си представяше разговора им по този начин.

s-170

bg-lit-s337

Добре, направо...

s-171

bg-lit-s338

- Можем да направим собствено издателство.

s-172

bg-lit-s339

Вие тримата и аз...

s-173

bg-lit-s340

Вальо се засмя и наистина скочи от стола.

s-174

bg-lit-s341

Прочете в погледа му присмех и надмощие.

s-175

bg-lit-s342

Преглътна, обеща си да не прибързва с жест или думи, щеше да го изслуша.

s-176

bg-lit-s343

Синът му не закъсня с обидите.

s-177

bg-lit-s345

Какво умееш ти?

s-178

bg-lit-s347

Ти цял живот си бил служещ.

s-179

bg-lit-s351

И откъде накъде ти, където си най-добър?

s-180

bg-lit-s354

Психолози, а?

s-181

bg-lit-s355

Дрън-дрън...

s-182

bg-lit-s356

Дори книгите ви не се продават.

s-183

bg-lit-s357

Излезе, като затръшна вратата след себе си.

s-184

bg-lit-s358

В настъпилото тягостно мълчание пламналият от гняв Асен се опита да се успокои.

s-185

bg-lit-s360

Срамуваха ли се заради брат си?

s-186

bg-lit-s362

Най-сетне успя да преглътне гнева си и да каже:

s-187

bg-lit-s364

- Не, татко!

s-188

bg-lit-s366

- Аз съм с теб.

s-189

bg-lit-s370

Доказал си го и отново ще го докажеш.

s-190

bg-lit-s374

Дори на Вальо.

s-191

bg-lit-s375

Дланите на малкия го притискаха към стола.

s-192

bg-lit-s376

- А и Аксиния, когато порасне...

s-193

bg-lit-s377

И заради нея ние трябва...

s-194

bg-lit-s380

Съкращението, трудно взетото решение, подкрепата на двамата и отричането на големия, вълнението от разказа на дъщеря му... изведнъж го бяха изчерпали.

s-195

bg-lit-s381

Емоции, емоции!

s-196

bg-lit-s382

Те щяха да му пречат винаги, но не можеше да бъде друг, не можеше да промени същността си.

s-197

bg-lit-s386

Но сега не беше време за писане.

s-198

bg-lit-s387

Не беше ли?

s-199

bg-lit-s388

В по-интересно време не бе живял.

s-200

bg-lit-s390

И това щеше да стане!