| s-601
| Старецът, изненадан от внезапната злост на двете си снахи, седна на прага. |
| s-602
| Бурята се усилваше. |
| s-603
| В събота стрина Марина домъкна от лозето една голяма кошница, пълна с вишни. |
| s-604
| Аз обичам всички хора на изкуството, включително и клоуните. |
| s-605
| Някога, много отдавна, преди повече от сто години, прадядото на дядо Манол беше построил тази тепавица. |
| s-606
| Слязоха майстори от Балкана, запретнаха се, дигнаха чукове, забиха длета в камъните, почнаха градежа. |
| s-607
| Върху смълчаната долина легна гъста виолетова сянка, въздухът охладня, обадиха се щурци. |
| s-608
| Той отпушваше водата и кречеталото затракваше. |
| s-609
| Жените я гледаха продължително и със завист, мъжете я проследяваха с някакво особено любопитство. |
| s-610
| Севда шеташе пъргаво, обикаляше софрата, подканяше гостите, навеждаше се, разреждаше нарязания хляб, сипваше ястия. |
| s-611
| Денем му сянка пази орлица / и вълк му кротко раната ближе. |
| s-612
| Кръвта пълнеше дланта му, та преливаше между пръстите и течеше по земята. |
| s-613
| И го гледаше с омраза и тържество, па се обърна и се затича към вратата на воденицата. |
| s-614
| Направи добро, та го хвърли в морето. |
| s-615
| Синьото цвете цъфтеше, малки го моми беряха, че го на китки виеха. |
| s-616
| Слуга донесе чибук, но агата не го взе. |
| s-617
| Досега нощем мръзнехме в ледената пещера, ала през деня слънцето ни съживяваше. |
| s-618
| Та остави ти парите, ами ще стана за смях на хората. |
| s-619
| О, човек е хитър, той направя всичко, стига само да има тука. |
| s-620
| Той не е шпионин, само е голям будала. |
| s-621
| Той се отдаде на пости, ядеше гъби, молеше се на бога, ала не преставаше да мисли за голата девица от езерото. |
| s-622
| Който пее, зло не мисли. |
| s-623
| Който падне в бой за свобода, не умира. |
| s-624
| Мъчно е да се повярва, че вълчицата отива и се връща оттам. |
| s-625
| През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели. |
| s-626
| Смяташе се тогава, че монетарната реформа ще е достатъчна. |
| s-627
| Той погледна нещастния си брат, чието лице вече не се виждаше от кръв. |
| s-628
| Той си спомни за писмото, което преди два месеца беше писал на Райна. |
| s-629
| И двамата имаха поръка да забавляват гостенина. |
| s-630
| Потреперах от мисълта дали не са заловили Дякона. |
| s-631
| Сега му се отдаде случай да изпита силите си. |
| s-632
| Хайде, я разправи днес какво ви предава учителят. |
| s-633
| Не ме попитаха тогава къде ми беше по-добре. |
| s-634
| Ние не знаехме дали ротният командир беше наистина недоволен от нас. |
| s-635
| Вечерта, преди да тръгне, Войка го повика при воденицата. |
| s-636
| Вечерта, преди да тръгне, Войка го повика при воденицата. |
| s-637
| Утре, като им тропнат на портата сватовете, няма да има време. |
| s-638
| Водата е тъй бистра, че камъчетата се броят по дъното. |
| s-639
| Тръгваме на заход слънце, тъй като дългия път трябва да минем през нощта. |
| s-640
| Тя тичаше към него и простираше ръце, като да го запази той разтвори ръце като да я прегърне. |
| s-641
| Ако не бях ви дръпнал, щяха да ви прегазят конете. |
| s-642
| Да не си продумал никому, че езика ти отрязвам. |
| s-643
| Да се махне, че да миряса селото. |
| s-644
| И жена нали е - гледа се в огледалото, пише веждите си и се смее. |
| s-645
| Никога няма да похарчат нито лев от тях, освен ако къщата наистина се събори над главите им. |
| s-646
| Той не можеше да има друга вина пред властите, освен че е знаел за приготовлението на въстанието. |
| s-647
| Гръмотевицата се чува да буботи надалеч. |
| s-648
| От стълбата тя видя Костадин как върза коня за бряста до колибата. |
| s-649
| Тя се престори, че нищо не е видяла. |
| s-650
| Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Белчо, който пасеше кротко на слога, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ. |
| s-651
| Той се изкачваше по високото било на планината, където вятърът къдреше тревата на поляните, а наоколо беше синьо небе и бели облаци. |
| s-652
| - Няма да го поканя! |
| s-653
| - намръщи се той.- |
| s-654
| Христина каза да я убие, ако го лъже. |
| s-655
| Ирина я погледна. |
| s-656
| Върна ли книгата на Петър? |
| s-657
| - Върнах я. |
| s-658
| Върна ли книгата на Петър? |
| s-659
| - Върнах я. |
| s-660
| Истината е, че има друг. |
| s-661
| Къде си? |
| s-662
| - Тук съм. |
| s-663
| Не ми се мислеше повече. |
| s-664
| Узнах новината от него. |
| s-665
| Узнах новината от него. |
| s-666
| Не знам кого да питам. |
| s-667
| Не е да не съм знаел. |
| s-668
| Стори ми се, че той е един приятел. |
| s-669
| Ти си чел всички нейни книги. |
| s-670
| Връзка лук струва два лева. |
| s-671
| Кажи й нещо, което да я зарадва. |
| s-672
| Трудно е да я накараш да признае. |
| s-673
| Видях него и нея. |
| s-674
| Той не ГОВОРИ само за тебе. |
| s-675
| Спря ме един непознат човек. |
| s-676
| Един непознат човек ме спря. |
| s-677
| Предпочитам да не съм му го давал. |
| s-678
| Предпочитам да не му го бях дал. |
| s-679
| Предпочитам да не бях му го дал. |
| s-680
| Предпочитах да бях му го давал. |
| s-681
| Предпочитам да съм му го давал. |
| s-682
| Предпочитам да му го бях дал. |
| s-683
| Предпочитам да бях му го дал. |
| s-684
| Забравих да искам това. |
| s-685
| Забравих, че искам това. |
| s-686
| Историята ми е позната. |
| s-687
| Надявах се да каже. |
| s-688
| Той щеше да каже. |
| s-689
| Той нямаше да каже. |
| s-690
| Той щя да каже. |
| s-691
| Той поиска да каже. |
| s-692
| Знам кого да повикам. |
| s-693
| Той не щя да каже. |
| s-694
| Да беше му се обадил. |
| s-695
| Да беше му се обадил, може би щеше да разбере. |
| s-696
| Те всички чакаха вече дълго. |
| s-697
| Хора много дойдоха тогава. |
| s-698
| Едно негово забравяне на своите задължения му навреди. |
| s-699
| Книгата е за тебе от нас. |
| s-700
| Стори ми се, че е един приятел. |