| s-501
| Горе между скалите се показа войник. |
| s-502
| На тоя свят никой нищо не ти признава. |
| s-503
| Ние сме човеци, ние сме българи, ние изпълнихме нашата света длъжност към отечеството. |
| s-504
| Някой полека вратата отворил. |
| s-505
| И тримата бяха женени, имаха деца. |
| s-506
| Ще дойдеш ти, очакван ден. |
| s-507
| На изток гаснеха звездите. |
| s-508
| От страх взех да се озъртам при всеки шум. |
| s-509
| Още в първите два дни след пристигането ни той се зае да помага на стария си баща. |
| s-510
| Още в първите два дни след пристигането ни той се зае да помага на стария си баща. |
| s-511
| В тях има и истина, и едно старо предубеждение, което лесно не можеш прекърши. |
| s-512
| Вятърът спря да духа. |
| s-513
| Нямаме хляб. |
| s-514
| Нищо не мога ти дам. |
| s-515
| Времето не може никой да го спре. |
| s-516
| Той умееше да смекчава конфликтите. |
| s-517
| Дадеш ли му пари на заем, върви го търси после. |
| s-518
| Не бива да спираме да гледаме нагоре. |
| s-519
| Колко ни плени туй име свято, родно, мило! |
| s-520
| - Сега виждам - каза той, - че няма да е без полза идването ми при тебе. |
| s-521
| За уважение са такива мъже, не ги уплаши ни затвор, ни бой. |
| s-522
| Къщата ни беше на два етажа. |
| s-523
| Войникът трябва да бъде храбър, послушен, издръжлив. |
| s-524
| Иначе ти си ти, няма съмнение. |
| s-525
| Какво стана с този човек? |
| s-526
| Той не беше такъв. |
| s-527
| Вече всичко е зад него. |
| s-528
| Жената е зад тебе. |
| s-529
| Хората са около тях. |
| s-530
| Те затова са герои, защото е прекалено трудно да сме като тях. |
| s-531
| Апропо, чувствах се като онези мъже, които са вечно втори в живота на жените. |
| s-532
| Каруцата е вече съвсем близо. |
| s-533
| И ония, които са отпред, ниско привеждат обвитите си с големи гъжви глави. |
| s-534
| Слънцето беше вече много високо. |
| s-535
| Той уж слуша, ама виждам, че акълът му е другаде. |
| s-536
| Гората все пак трябваше да бъде някъде напред. |
| s-537
| Знаех, че сега е добре и не можеше да бълнува. |
| s-538
| Каквото и да става в Преслав, ние трябва да бъдем там. |
| s-539
| Подпретнал се оня ми ти Бай Ганьо, крачи ли крачи, станал вир вода. |
| s-540
| Искаше да я улови и да я реже на късове. |
| s-541
| Той извади ножа с едната си ръка, преряза въжето. |
| s-542
| Него той слушаше, нему се подчиняваше като роб. |
| s-543
| Две клисурски заптиета ги изяли вълци тая заран. |
| s-544
| Нас ни хващаше нетърпение. |
| s-545
| Странджата изведнъж го свали болестта на леглото. |
| s-546
| В четири часа аз седях вече срещу него. |
| s-547
| Сутрин и вечер слушах клепалата и рева на Янтра. |
| s-548
| Без солидно материално положение вие едва ли бихте могли да играете широка обществена роля. |
| s-549
| В един дол се показаха купчина къщи. |
| s-550
| В навалицата избухна весел смях. |
| s-551
| Дяконът ми чете за здраве. |
| s-552
| Тук живеят само щастливи цигани. |
| s-553
| Бурята продължи около един час. |
| s-554
| Докато повечето селяни още носеха червен пояс и сиви потури, даскалът вече обличаше френски дрехи. |
| s-555
| Макар и с малко пари, не можа да купи тъй желаната вещ. |
| s-556
| Само веднъж си спомни удобствата на своя дом. |
| s-557
| Случайно погледът му се спря върху един старец. |
| s-558
| Те се спотаиха някак виновно. |
| s-559
| Той се бави доста. |
| s-560
| Беше топла, тиха привечер. |
| s-561
| Всички носят по един недъг и една надежда. |
| s-562
| Над изгорелите поля и посеви, над почернелите угари и пропуканата земя затрепера страшна мараня. |
| s-563
| Чичо Дянко се наведе и като видя тънката, едва забележима рязка, надигна се и се хвана за главата. |
| s-564
| Витае трета нощ над водната пустиня. |
| s-565
| Дядо Захари гледа и се чуди. |
| s-566
| Моят стих е като камък. |
| s-567
| Него ден - на бащините си третини - видя той доде лакомията може да заслепи хората. |
| s-568
| Всеки човек и всеки народ тегли от ума си. |
| s-569
| За кой българин Балканът не е живо същество? |
| s-570
| Никакъв глас, никакъв вик не се обаждаше. |
| s-571
| Наизлязоха слуги, светнаха фенери и дълги шипове светлина прорязаха тъмнината. |
| s-572
| Дълга колона автомобили потегля към Делхи. |
| s-573
| Имаше паница печени картофи. |
| s-574
| Ти идеш от дълбочината на вековете, от потъмнелите страници на историята. |
| s-575
| Неведнъж съм чувствал как се изхабяват духовните ми сили. |
| s-576
| Още звучи в ушите ми сладкият смях. |
| s-577
| Победителят се отпуска небрежно на стола до мене и едва тогава си дава труда да ме забележи. |
| s-578
| Ни мисъл радостна за син любезни, ни благочестие / не победиха жаждата у мен да видя свят. |
| s-579
| Твоите писма прогониха самотата около мен. |
| s-580
| Над селото зад тях и над запалената гора нататък тежеше облак дим. |
| s-581
| В хубавите й черни очи още личеше влагата на живота, сякаш те продължаваха да съзерцават студената декемврийска нощ навън. |
| s-582
| Най-вече го вбеси онази жена вън, която бе дръзнала да дойде тук. |
| s-583
| Една отпрана дъска отстрани постоянно, еднообразно, глухо и безразсъдно клепеше. |
| s-584
| Конете се опитваха да потеглят, но оня отпред ги държеше и се мъчеше да ги обърне. |
| s-585
| Край стената отдясно се промъкваше еснаф, чиито руси мустаци се хвърляха в очи. |
| s-586
| Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. |
| s-587
| И винаги съм гледал било на власт, било в опозиция, да помогна, доколкото мога, с моето скромно мнение и съвет. |
| s-588
| Той не можеше да се насити на тая миризма, на тоя неопределен дъх. |
| s-589
| На тая скромна обществена длъжност Марко не щадеше ни труд, ни време. |
| s-590
| И друго беше забелязал дядо Руси. |
| s-591
| Тогава той ставаше неспокоен и му се струваше, че е душно. |
| s-592
| Кажи му да се търкулне в леглото и тъй да се престори на болен. |
| s-593
| Тръгнахме седмина да се бием. |
| s-594
| А непознатият все тъй бързаше с широки крачки, с разперени ръце, усмихнат. |
| s-595
| Знаех го само като изпълнителен и работлив другар. |
| s-596
| Те ме смятат вече за свой. |
| s-597
| Хората, изумени, стояха на двора. |
| s-598
| Тая поляна, обрасла с гъста трева и хвойнови храсти, изглеждаше още зелена и свежа. |
| s-599
| Водата, черна и страшна, шумеше глухо пред него. |
| s-600
| Ръкавите му са извънредно къси и откриват китките на ръцете му, големи и груби. |