| s-401
| И момъкът почна да се взира в тъмнината. |
| s-402
| Кашлица и сиромашия не могат да се крият. |
| s-403
| Когато почна да изгрява месецът, навън ставаше видело и снегът лъщеше. |
| s-404
| Лоши уста всичко могат да кажат. |
| s-405
| Мъже бяха, не идеше да плачат. |
| s-406
| Най-после Павел престана да си идва. |
| s-407
| Народът продължаваше да се вълнува. |
| s-408
| Наум се залови да разказва. |
| s-409
| Не мога да те позная бе. |
| s-410
| Песента взе да я дразни. |
| s-411
| Пред нея не смееха и думица да продумат. |
| s-412
| Присъдата следва да се приведе в изпълнение още днес. |
| s-413
| Прочу се най-много с това, че никой не умееше да свири на кавал като него. |
| s-414
| Спокойното му изпърво лице взе да се въси и да се помрачава от недоволство. |
| s-415
| Спри да говориш, не е нужно това. |
| s-416
| Стани премести книгите. |
| s-417
| Той захвана да задлъжнява, да залага и да продава част от оскъдното си имущество. |
| s-418
| Той не престана да говори по злобата на деня. |
| s-419
| Той не смееше да погледне сина си, за да не издаде сълзите си. |
| s-420
| Той умееше да смекчава конфликтите. |
| s-421
| Ще бръкне да извади някое шише - иди го гони сетне. |
| s-422
| А пък той излезе неблагодарник и калпав. |
| s-423
| А тоя чуден, неуморен керван Напредък се зове. |
| s-424
| Бе отегчена и безразлична. |
| s-425
| Босилков се виждаше вече господар там.. |
| s-426
| В слабата още дрезгавина лицата им изглеждат изпити и пръстено-жълти. |
| s-427
| Ганаила остана вдовица и ходеше като сянка из двора. |
| s-428
| Госпожа хаджи Ровоама.. се славеше като най-веща узнавачка на всички градски тайни и като изкусна сплетница. |
| s-429
| И днеска той се брои за един от най-заможните човеци в селото ни. |
| s-430
| И напразно тя искаше да се покаже сърдита. |
| s-431
| Казака остана като вцепенен. |
| s-432
| Квартирата изведнъж ми се стори гола и чужда. |
| s-433
| Лицето му беше жълто като восък. |
| s-434
| Милена се ядоса на дружката си. |
| s-435
| Преструва се, прави се на глупава, че нищо не разбира. |
| s-436
| Мислите му бяха несвързани и разпокъсани. |
| s-437
| Овчарят се оказа негов познат. |
| s-438
| Павел беше най-малкият син на дядо Йордан. |
| s-439
| Паспортите им се оказаха нередовни. |
| s-440
| По природа и по интерес те се явяваха верни съюзници на турците и тук, и другаде в подобни случаи. |
| s-441
| Поиска да се покаже твърд пред уплашените жени. |
| s-442
| Помина се жена му, децата му излязоха неблагодарни. |
| s-443
| Пристигането на Павел беше неочаквано. |
| s-444
| Станах юноша. |
| s-445
| Те се смятаха за големи патриоти, за далновидни политици, за безпогрешни общественици. |
| s-446
| Тези минути ми се сториха дълги като векове. |
| s-447
| Това е, че моята Тодора малко мързелива пада, затова съм си и сиромах. |
| s-448
| Той бе богат и имотен, за него кредитите в банките бяха неограничени. |
| s-449
| Той беше уверен в пълната преданост на Марийка. |
| s-450
| Той падаше и малко иманяр. |
| s-451
| Той стана жертва на мръсно предателство. |
| s-452
| Той стана затворен, не дружеше много с хората. |
| s-453
| В душата й се появи омраза срещу мен. |
| s-454
| И ще напишат критика за мене / под формата на полицейски акт. |
| s-455
| Изглежда смешно възрастен мъж да ревнува от невръстно момче. |
| s-456
| Изписаха се реки мастило по този въпрос. |
| s-457
| Индже възседна коня си и потегли бързо, като не поглеждаше назад. |
| s-458
| Какъв юнак! |
| s-459
| Какъв хубавец! |
| s-460
| Купих й плат за рокля. |
| s-461
| Набрах цвят от липа. |
| s-462
| Но само ако знаеше за мене какво си. |
| s-463
| Овчарят се оказа негов познат. |
| s-464
| Предай й поздрави от мен. |
| s-465
| Стройна се калина вие / над брега усамотени - / кичест явор клони сплита, / в нейни вейчици зелени. |
| s-466
| Той пламна от негодувание при такава тежка клевета. |
| s-467
| Трябва да се почисти градинката до блока. |
| s-468
| Търси се преподавател с голям опит. |
| s-469
| Тя не харесва мъже без пари. |
| s-470
| Отечество любезно, как хубаво си ти! |
| s-471
| Още от малък служеше ратай у по-богатите по селата. |
| s-472
| По чия заповед станаха политическите убийства? |
| s-473
| С какви средства купихте оръжието? |
| s-474
| Мигар черната мизерия с празни думи се гаси? |
| s-475
| Нима ще бликне пак в гърди предишна мощ? |
| s-476
| А? |
| s-477
| Кажи ми. |
| s-478
| А как ще щурмувате, моля? |
| s-479
| Познавам я. |
| s-480
| Хубаво момиче, нали? |
| s-481
| Колко силна е бурята! |
| s-482
| Вървим през късна ноемврийска вечер. |
| s-483
| Върху черните коси на Тиха сложиха червено було. |
| s-484
| В туй време звънецът издрънка. |
| s-485
| Донесоха писмо... |
| s-486
| Ако излъжеш един път, не ти вярват довека. |
| s-487
| Ако искаш да вземеш, научи се да даваш. |
| s-488
| Залудо работи, залудо не стой. |
| s-489
| Валя цяла нощ, святка се, гърмя. |
| s-490
| Втресло го точно срещу деня на годишното събрание. |
| s-491
| Яд ме е на целия свят. |
| s-492
| От простотия хитруват нашите селяни. |
| s-493
| Трясък оглася планини, полета - земя трепери. |
| s-494
| Град - парчета, яйце и орех. |
| s-495
| И аз горя, и ти гориш. |
| s-496
| Гората не е никак далече. |
| s-497
| Никой нищо не знае. |
| s-498
| Нощта още не беше се вдигнала от планинските усои. |
| s-499
| Дори и да ме отпуснеха да си ида на Балкана, вече нищо нямаше да намеря там. |
| s-500
| Кой не е слушал за него? |