s-203
| Или трябвало да убеди брата си, или да си помисли за собствената глава. |
s-204
| Не бива да започваме да орем. |
s-205
| Не бих могъл да продължавам да пиша. |
s-206
| Пръв път съм закачил да пиша в Свищов. |
s-207
| След две седмици можем да започнем да строим новото училище. |
s-208
| Дните започнаха да стават студени и дъждовни. |
s-209
| Не можем да бъдем равнодушни пред събитията, които се разиграват пред очите ни. |
s-210
| Аз забелязах, че той успя да хвърли бърз поглед на жълтиците. |
s-211
| Аз забравих да затворя и да пусна завесата на вратата на нашето купе. |
s-212
| Аз обичах да разговарям с него. |
s-213
| Аз се наемам да ги смажа бързо, ако ме подкрепите. |
s-214
| В село говорят, че си убит. |
s-215
| Виждам, че идва често. |
s-216
| Гърция мисли да играе важна роля в съдбите на Турция. |
s-217
| Донеси каквото ти казах. |
s-218
| Една силна ръка го хвана за шията като железни клещи и го накара да седне на мястото си. |
s-219
| Забравих да ти кажа утре рано да си дойдеш. |
s-220
| И ето виждам да се приближава към нас тъмна, вълнуваща се маса хора. |
s-221
| Надявам се да си живеят добре. |
s-222
| Не видях да ми е пипал книгите на масата. |
s-223
| Не зная да е идвал той. |
s-224
| Не зная да му кажа ли всичко. |
s-225
| Не зная дали утре да отида у тях. |
s-226
| Не зная как да се живее без пари. |
s-227
| Не мога да си спомня да е пяла. |
s-228
| Не помня да съм се карал с нея. |
s-229
| Няма нужда да казвам, че не затворих очи цяла нощ. |
s-230
| Отдавна съм забранил да се вдига шум. |
s-231
| Питах се как ще живея с тези хора. |
s-232
| Пия каквото си искам. |
s-233
| Пожела им да са живи и здрави. |
s-234
| Помислете как ще стигнете дотам. |
s-235
| Помня, че в тая минута бях твърде смутен. |
s-236
| Попитах го да не би да няма пари. |
s-237
| Попитах го кой е идвал. |
s-238
| Почти от сутринта с малки паузи чувахме да бие камбана. |
s-239
| Почти от сутринта с малки паузи чувахме да бие камбана. |
s-240
| Решил бях не да мълча, а да кажа всичко. |
s-241
| Страшният глад бе го принудил да слезе в планината. |
s-242
| Събрал съм малко глина, но не зная какво да направя от нея. |
s-243
| Те съзнаваха, че са сторили грешка. |
s-244
| Че го обичаш, зная добре. |
s-245
| Ще го види, че идва всеки ден. |
s-246
| Аз мисля, че утре ще умре, освен ако е ранен в крилото. |
s-247
| Вместо да отида аз, ще отидеш ли ти? |
s-248
| Вместо да се наведе, той вдигна главата си. |
s-249
| Вместо да се успокои, страхът и безпокойството му още повече пораснаха. |
s-250
| Заседанията на народното събрание са публични, освен когато то реши, че важни държавни интереси налагат заседанието да бъде тайно. |
s-251
| Мога винаги да идвам у вас, освен когато имам училище. |
s-252
| Тя бе все още хубава, освен че бе малко понапълняла. |
s-253
| Вземат си в харема колкото си искат жени. |
s-254
| Вземи си колкото искаш ябълки. |
s-255
| Доколкото ми е известно, никой досега не е разглеждал подробно този въпрос. |
s-256
| Гдето стъпи, трева не никне... |
s-257
| И все пак не можеш да се върнеш, откъдето си тръгнал... |
s-258
| Всички почнаха да се спасяват, както могат. |
s-259
| Карайте, както сте я намислили. |
s-260
| Кметът политна, сякаш да се поклони. |
s-261
| Не се плаши, ще те отмъкна, без никой да забележи. |
s-262
| Първо, той отказал да духне в тръбичката, както е очевидно. |
s-263
| Съдиите, както се виждаше, бяха закъснели. |
s-264
| Колкото и да викаш, напразно е. |
s-265
| Макар да беше още сърдит, излезе да изпълни поръчката. |
s-266
| Макар че го оборваше сън, той дълго време не можа да заспи. |
s-267
| Не съм тукашен, та не ви познавам. |
s-268
| Писано е било да стане, затова е станало. |
s-269
| През нощта валя хубав пролетен дъжд, затова денят бе хубав, чист, весел, като окъпан. |
s-270
| Разсипан си, затуй го казваш. |
s-271
| Стана ми горещо, та трябваше да сваля старото си палто. |
s-272
| Хайдутин ли съм да ме връзваш? |
s-273
| Ако го видя, ще му кажа. |
s-274
| Ако дойдеш, тръгваме веднага. |
s-275
| Ако дойдеш, тръгваме веднага. |
s-276
| Ако ме обичаше повече, щеше да се реши. |
s-277
| Ако ми дадеш билет, бих отишъл на театър. |
s-278
| Ако не видиш злото, не познаваш доброто. |
s-279
| Ако потопим в разтвор от киселина син лакмус, той става червен. |
s-280
| Ако ще тръгваш, тръгвай! |
s-281
| Броя до десет и ако не дойде, аз тръгвам. |
s-282
| В случай че забравя, ще ме подсетиш. |
s-283
| Да беше татко, той би се съгласил. |
s-284
| Муха да бръмне, ще го събуди. |
s-285
| Само да ме излъжеш, не си ми приятел повече. |
s-286
| Забраних му да работи, за да си почине. |
s-287
| И ти отиде да му помогнеш! |
s-288
| И ти отиде да му помогнеш! |
s-289
| Иди да му помогнеш! |
s-290
| Много пъти той вдигаше ръка да бие. |
s-291
| Пусни ме да видя колибата. |
s-292
| Той се дръпна, за да направи път на жената. |
s-293
| Заговори бързо, защото младите приближаваха. |
s-294
| Заговорих по-високо, защото имах чувството, че той не ме чува. |
s-295
| Не мога да гледам хората в очите, сякаш съм гузна за нещо пред тях. |
s-296
| Той вървеше мъчно, защото дрехите му бяха пълни с вода... |
s-297
| Тъкмо защото е много смутена, тя се държи с последни усилия на волята си. |
s-298
| Уморих се да тичам. |
s-299
| Я ставай, че ще се простудиш на голата земя. |
s-300
| А това време щеше да настане, щом храната се привърши и хората се изплашат от безумието си. |
s-301
| Бих слушал, докато мръкне. |
s-302
| Бях се отдалечил на двеста метра от колата, когато чух изстрел. |