| s-102
| Ирина се приготви за излизане. |
| s-103
| Китка дава за обич. |
| s-104
| Момите отиваха за вода на най-далечната чешма. |
| s-105
| Нека го прочете за поука. |
| s-106
| Сутрин не я викаха с тях, когато тръгваха на жътва. |
| s-107
| Ах, летете, ескадрони! |
| s-108
| В колата екна смях и кикот. |
| s-109
| Вие сте ми ръководител и образец. |
| s-110
| Виеха глутници чакали. |
| s-111
| Глухонемият се обръщаше. |
| s-112
| Град Велико Търново е разположен в живописна местност. |
| s-113
| Излязоха и четиримата - Балашев, Димка и телеграфистът със сестра си. |
| s-114
| Излязохме и ние с дядо Гено. |
| s-115
| Както речникът, така и фразеологичният състав на даден език подлежат на изменение и попълване с нови елементи. |
| s-116
| Кой ни признава? |
| s-117
| Кой ни признава? |
| s-118
| Малцина запазиха присъствие на духа. |
| s-119
| Не плачи, момчето ми, стига. |
| s-120
| Непознатият се обърна към нас и се усмихна. |
| s-121
| Неуспелите сега, ще успеят друг път. |
| s-122
| Ние с Калина тръгнахме мълчаливо. |
| s-123
| Никакъв глас, никакъв вик не се обаждаше. |
| s-124
| Но корабът, уви, не спира. |
| s-125
| Някой полека вратата отворил. |
| s-126
| Обвиняемий, пристъпете по-близко. |
| s-127
| Отвсякъде ужас и смърт приближава. |
| s-128
| Петима Петка не чакат. |
| s-129
| Петър, Боян и аз ще останем на работа в библиотеката. |
| s-130
| Петър, Боян и аз ще останем на работа в библиотеката. |
| s-131
| По канала на езерото към морето се пущаха лодка след лодка. |
| s-132
| По-голямата част от работниците получавали по 7-8 рубли на месец. |
| s-133
| Подсъдимият не разбираше нищо от речта на защитника си. |
| s-134
| Сит на гладен не вярва. |
| s-135
| Спестеното отиде, взех назаем. |
| s-136
| Старата не ще изтрай. |
| s-137
| Събраните наоколо замърдаха, шушукането се усили. |
| s-138
| Сълзи потекоха по страните на суровите мъже. |
| s-139
| Тая скръб на селянката го смая. |
| s-140
| Това беше шум от мотори. |
| s-141
| Това са първите неприятелски аванпостове, които са се доближили. |
| s-142
| Ще дойдеш ти, очакван ден! |
| s-143
| Аз имах една ябълка лимонка, родовито дърво беше. |
| s-144
| Дядо Цоно беше стар човек. |
| s-145
| Леля Станка се хвана за работа с трескава бързина. |
| s-146
| Майката соколица отпусна криле във висините и падна надолу. |
| s-147
| Невеста Нена престана да вика. |
| s-148
| Отец Игнатий му подаде чаша с вода. |
| s-149
| Професор Георгиев чете встъпителната си лекция. |
| s-150
| Аз да бях я сварил, щях да я науча аз нея. |
| s-151
| Ако бях поет, аз бих написал много стихове. |
| s-152
| Всички се зарадваха на истинския пролетен ден. |
| s-153
| Да работим! |
| s-154
| Дончо беше дълбоко вдаден в работата си. |
| s-155
| Дърто, стига си дрямал! |
| s-156
| Започнах тоя дневник, за да записвам преживяванията си. |
| s-157
| И почна се борба страшна, яростна и бясна. |
| s-158
| Младите батальони ще бъдат образувани от строителни отреди. |
| s-159
| Много е спорено по ролята и значението на художествената литература. |
| s-160
| Момчето хвана стареца за ръка и го поведе. |
| s-161
| Мъглив и влажен есенен ден е сподавил малкото селце. |
| s-162
| Неговото семейство ще да се е заселило в града наскоро след превземането му. |
| s-163
| Нивите бяха удавени в къпина и бурен. |
| s-164
| Противникът обстрелваше селото с дългобойната си артилерия. |
| s-165
| Стори й се, че днес е по-светло от друг път. |
| s-166
| Тя копаеше бурените в току-що поникналата царевица. |
| s-167
| Ала в съда не потупват по рамото, а го осъждат на смърт. |
| s-168
| Бурята задави немощния му глас. |
| s-169
| Виното рекло: мене ме мъчат, ама и аз мъча. |
| s-170
| Десет отмярвай, едно отрязвай. |
| s-171
| Други двама партизани водеха ранения. |
| s-172
| И това ще те принуди рано или късно да върнеш заетото. |
| s-173
| Иван Белин усилва вниманието си. |
| s-174
| Мене ме гони потеря. |
| s-175
| Млад съм, но младост не помня. |
| s-176
| Очевидно докторът очакваше някого. |
| s-177
| Плясват ръце и залавят хоро вито, извиха се, изтъпкаха златно жито. |
| s-178
| Стефан срещна циганите дървари. |
| s-179
| Тебе те познават по тия места. |
| s-180
| Това почна да го смущава. |
| s-181
| Овчарчето стана, свирна на кравите и хукна нагоре по жълтата поляна. |
| s-182
| Отначало той не разбра нищо, но се взря по-внимателно и разчете разкривените букви. |
| s-183
| Техните жертви бяха ритали, бяха пищели, тръшкали се бяха, ала на сутринта бяха всички живи. |
| s-184
| Правя те бан на Търновската област. |
| s-185
| Прекръстили ме Пшеничката, защото съм приличала на узрял клас... |
| s-186
| Те ме смятат вече за свой. |
| s-187
| Тя отиде дома бързо и развълнувана като младо момиче. |
| s-188
| Халит ага, утре Цена роб ти я дарявам. |
| s-189
| Христо служеше като държавен архитект в столицата. |
| s-190
| Аз не съм пленник на тия разбойници, а съм гост. |
| s-191
| В притвора се трупаха болярски жени, монахини, видни госпожи, а сред тях очите на княза търсеха Каломела. |
| s-192
| Долу в равнината вече червенееха черешите, а тук цъфтяха бели цветове. |
| s-193
| И очите му пламнаха за миг, но в заканата му нямаше решителност и воля. |
| s-194
| Лицето му, едро и спокойно, изразяваше неловкост, но думите му бяха твърди. |
| s-195
| На два пъти край него мина Севда, но той не я забеляза. |
| s-196
| Не скитай като слуга, ами ела да бъдеш господар тука. |
| s-197
| Нейна милост христолюбивата княгиня винаги била благосклонна към светата обител, ала отдавна не била ги почела с гостуване. |
| s-198
| Оженила се беше, ама мъжът й се помина. |
| s-199
| Стихна боят, мили мой, ала ти не се завръщаш. |
| s-200
| Да ги изколим ли, да ги избесим ли, или да им отредим друга смърт? |
| s-201
| Или ми помогни, или поне не ме гледай. |