| s-1
| И ще напишат критика за мене / под формата на полицейски акт. |
| s-2
| Изглежда смешно възрастен мъж да ревнува от невръстно момче. |
| s-3
| Изписаха се реки мастило по този въпрос. |
| s-4
| Индже възседна коня си и потегли бързо, като не поглеждаше назад. |
| s-5
| Какъв юнак! |
| s-6
| Какъв хубавец! |
| s-7
| Купих й плат за рокля. |
| s-8
| Набрах цвят от липа. |
| s-9
| Но само ако знаеше за мене какво си. |
| s-10
| Овчарят се оказа негов познат. |
| s-11
| Предай й поздрави от мен. |
| s-12
| Стройна се калина вие / над брега усамотени - / кичест явор клони сплита, / в нейни вейчици зелени. |
| s-13
| Той пламна от негодувание при такава тежка клевета. |
| s-14
| Трябва да се почисти градинката до блока. |
| s-15
| Търси се преподавател с голям опит. |
| s-16
| Тя не харесва мъже без пари. |
| s-17
| Отечество любезно, как хубаво си ти! |
| s-18
| Още от малък служеше ратай у по-богатите по селата. |
| s-19
| По чия заповед станаха политическите убийства? |
| s-20
| С какви средства купихте оръжието? |
| s-21
| Мигар черната мизерия с празни думи се гаси? |
| s-22
| Нима ще бликне пак в гърди предишна мощ? |
| s-23
| А? |
| s-24
| Кажи ми. |
| s-25
| А как ще щурмувате, моля? |
| s-26
| Познавам я. |
| s-27
| Хубаво момиче, нали? |
| s-28
| Колко силна е бурята! |
| s-29
| Вървим през късна ноемврийска вечер. |
| s-30
| Върху черните коси на Тиха сложиха червено було. |
| s-31
| В туй време звънецът издрънка. |
| s-32
| Донесоха писмо... |
| s-33
| Ако излъжеш един път, не ти вярват довека. |
| s-34
| Ако искаш да вземеш, научи се да даваш. |
| s-35
| Залудо работи, залудо не стой. |
| s-36
| Валя цяла нощ, святка се, гърмя. |
| s-37
| Втресло го точно срещу деня на годишното събрание. |
| s-38
| Яд ме е на целия свят. |
| s-39
| От простотия хитруват нашите селяни. |
| s-40
| Трясък оглася планини, полета - земя трепери. |
| s-41
| Град - парчета, яйце и орех. |
| s-42
| И аз горя, и ти гориш. |
| s-43
| Гората не е никак далече. |
| s-44
| Никой нищо не знае. |
| s-45
| Нощта още не беше се вдигнала от планинските усои. |
| s-46
| Дори и да ме отпуснеха да си ида на Балкана, вече нищо нямаше да намеря там. |
| s-47
| Кой не е слушал за него? |
| s-48
| Горе между скалите се показа войник. |
| s-49
| На тоя свят никой нищо не ти признава. |
| s-50
| Ние сме човеци, ние сме българи, ние изпълнихме нашата света длъжност към отечеството. |
| s-51
| Някой полека вратата отворил. |
| s-52
| И тримата бяха женени, имаха деца. |
| s-53
| Ще дойдеш ти, очакван ден. |
| s-54
| На изток гаснеха звездите. |
| s-55
| От страх взех да се озъртам при всеки шум. |
| s-56
| Още в първите два дни след пристигането ни той се зае да помага на стария си баща. |
| s-57
| Още в първите два дни след пристигането ни той се зае да помага на стария си баща. |
| s-58
| В тях има и истина, и едно старо предубеждение, което лесно не можеш прекърши. |
| s-59
| Вятърът спря да духа. |
| s-60
| Нямаме хляб. |
| s-61
| Нищо не мога ти дам. |
| s-62
| Времето не може никой да го спре. |
| s-63
| Той умееше да смекчава конфликтите. |
| s-64
| Дадеш ли му пари на заем, върви го търси после. |
| s-65
| Не бива да спираме да гледаме нагоре. |
| s-66
| Колко ни плени туй име свято, родно, мило! |
| s-67
| - Сега виждам - каза той, - че няма да е без полза идването ми при тебе. |
| s-68
| За уважение са такива мъже, не ги уплаши ни затвор, ни бой. |
| s-69
| Къщата ни беше на два етажа. |
| s-70
| Войникът трябва да бъде храбър, послушен, издръжлив. |
| s-71
| Иначе ти си ти, няма съмнение. |
| s-72
| Какво стана с този човек? |
| s-73
| Той не беше такъв. |
| s-74
| Вече всичко е зад него. |
| s-75
| Жената е зад тебе. |
| s-76
| Хората са около тях. |
| s-77
| Те затова са герои, защото е прекалено трудно да сме като тях. |
| s-78
| Апропо, чувствах се като онези мъже, които са вечно втори в живота на жените. |
| s-79
| Каруцата е вече съвсем близо. |
| s-80
| И ония, които са отпред, ниско привеждат обвитите си с големи гъжви глави. |
| s-81
| Слънцето беше вече много високо. |
| s-82
| Той уж слуша, ама виждам, че акълът му е другаде. |
| s-83
| Гората все пак трябваше да бъде някъде напред. |
| s-84
| Знаех, че сега е добре и не можеше да бълнува. |
| s-85
| Каквото и да става в Преслав, ние трябва да бъдем там. |
| s-86
| Подпретнал се оня ми ти Бай Ганьо, крачи ли крачи, станал вир вода. |
| s-87
| Искаше да я улови и да я реже на късове. |
| s-88
| Той извади ножа с едната си ръка, преряза въжето. |
| s-89
| Него той слушаше, нему се подчиняваше като роб. |
| s-90
| Две клисурски заптиета ги изяли вълци тая заран. |
| s-91
| Нас ни хващаше нетърпение. |
| s-92
| Странджата изведнъж го свали болестта на леглото. |
| s-93
| В четири часа аз седях вече срещу него. |
| s-94
| Сутрин и вечер слушах клепалата и рева на Янтра. |
| s-95
| Без солидно материално положение вие едва ли бихте могли да играете широка обществена роля. |
| s-96
| В един дол се показаха купчина къщи. |
| s-97
| В навалицата избухна весел смях. |
| s-98
| Дяконът ми чете за здраве. |
| s-99
| Тук живеят само щастливи цигани. |
| s-100
| Бурята продължи около един час. |