| s-1
| Впрочем вече се нахраних, ето виж. |
| s-2
| Да не си бил болен? |
| s-3
| Да плуваш ли можеш? |
| s-4
| Да си лягам вече? |
| s-5
| Да си лягам ли вече? |
| s-6
| Дали да си лягам вече? |
| s-7
| Можеш ли да плуваш? |
| s-8
| Някой от вас да играе табла? |
| s-9
| Няма ли да вечеряте? |
| s-10
| Няма ли да седнете? |
| s-11
| Ти не си ли чул какво се говори за нас из града? |
| s-12
| Ти не си ли чул какво се говори за нас из града? |
| s-13
| Трябва ли да му кажа? |
| s-14
| А ние с управителя кис! кис! кис!! |
| s-15
| Отче, рекох, до дванайсет часа искам книжата да са готови. |
| s-16
| Той - хъка-мъка. |
| s-17
| И стана алчен за злато. |
| s-18
| Иван Белин не се съмнява в откритието си. |
| s-19
| Купувам му къща. |
| s-20
| Най-често Йовка мислеше за стринка си Елка. |
| s-21
| Станкиният баща му подари двете големи ниви. |
| s-22
| Той бръква под възглавницата и ми подава прост син плик. |
| s-23
| Той пишеше на баща си отчаяни писма за пари. |
| s-24
| В бележника си съм записал следните редове. |
| s-25
| В тия минути Анастасия бягаше по гористия баир насреща. |
| s-26
| Дърветата около него шумяха плачевно. |
| s-27
| Купих от пазара кола дърва. |
| s-28
| На трапезата ни поднесоха круши с восъчен цвят. |
| s-29
| Най-вече го вбеси онази жена вън, която бе дръзнала да дойде тук. |
| s-30
| Още звучи в ушите ми сладкият смях на малките българчета. |
| s-31
| Светнаха й очите на стрина Дойна. |
| s-32
| Сънят ми е най-верният приятел. |
| s-33
| Сърцето ми бие силно. |
| s-34
| Челото й е набраздено от ралото на неволята. |
| s-35
| Едно лято, скоро по Петровден, в село пристигна Павел. |
| s-36
| На завоя на пътя, откъм горната махала, се показа голяма тълпа хора. |
| s-37
| Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. |
| s-38
| Константин Златев, поради здравословното си състояние.., отказа да пие. |
| s-39
| Беше късно след обед, камбаните отдавна бяха били за вечерня. |
| s-40
| Веднага одобри намерението на сестра си. |
| s-41
| Денем му сянка пази орлица. |
| s-42
| Днес тревожният покой дебне малката ни къща. |
| s-43
| Железарските работилници кънтят денем и нощем. |
| s-44
| Лете понякога го пращаха на паша със селските говеда. |
| s-45
| Напролет баба Марга се помина съвсем ненадейно. |
| s-46
| Народът впоследствие жестоко им е отмъстил. |
| s-47
| Тъй си чака от година време. |
| s-48
| Тя никога не се смееше с висок глас. |
| s-49
| Аз малко разбирам от тези работи, та затова мога да сгреша. |
| s-50
| Вардарски се съвзе напълно. |
| s-51
| Гроздан се дразнеше все повече. |
| s-52
| Който е богат, ще плаща повече. |
| s-53
| Ний се провалихме окончателно. |
| s-54
| Повече слушай, по-малко говори. |
| s-55
| Устните на повечето от тях се бяха напукали до кръв. |
| s-56
| В небето наизскачаха звезди. |
| s-57
| Джапар отминава нататък. |
| s-58
| Зад гористите върхове на изток се показа слънцето. |
| s-59
| Зад гористите върхове на изток се показа слънцето. |
| s-60
| Затворили са ме в оня див край. |
| s-61
| Знамената забиха сред поляната и множеството се нареди наоколо. |
| s-62
| Над широкото поле трептеше адска мараня. |
| s-63
| Наоколо се жълтеят голи обли хълмове. |
| s-64
| От всички маси ги следяха враждебни погледи. |
| s-65
| По лицето му се чете неудоволствие. |
| s-66
| Сърдечен поздрав отдалеч му праща. |
| s-67
| Тогава и Кина и Радулчо потеглиха към село. |
| s-68
| Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. |
| s-69
| Хазайката се щура из къщи. |
| s-70
| Без шум се плъзгат пуснати весла. |
| s-71
| Гледаше снаха си като керкенез. |
| s-72
| Заедно отидоха в квартирата му. |
| s-73
| Заедно отидоха в квартирата му. |
| s-74
| И клетата мома безутешно и горко зарида. |
| s-75
| Лила бавно оправи косата си. |
| s-76
| Момчетата ми добре си гледат работата. |
| s-77
| Над пътниците безшумно прелетя някаква птица. |
| s-78
| Постоянно питаха за тебе. |
| s-79
| Разговорът следва без прекъсване. |
| s-80
| Райка растеше като цвете в градина. |
| s-81
| Те се спотаиха някак виновно. |
| s-82
| Той тук ще работи и ще спечели пари, макар и по-трудно, макар и за по-дълго време. |
| s-83
| Главата му се пукаше от мисли. |
| s-84
| Десетки хиляди граждани се бяха евакуирали от града поради въздушните бомбардировки на съюзническата авиация. |
| s-85
| Иван от вежливост излезе. |
| s-86
| Иванов уволниха по болест. |
| s-87
| От любопитство замълчаха всички. |
| s-88
| Свихме се на местата си, спотаихме се, не дишаме от страх и трепет. |
| s-89
| Три години лежи млад Стоян за бащини си дългове. |
| s-90
| Черквата се затопли от свещите. |
| s-91
| Всички тела при нагряване се разширяват. |
| s-92
| Дяконът ми чете за здраве. |
| s-93
| Идвам по важна работа. |
| s-94
| Ирина се приготви за излизане. |
| s-95
| Китка дава за обич. |
| s-96
| Момите отиваха за вода на най-далечната чешма. |
| s-97
| Нека го прочете за поука. |
| s-98
| Сутрин не я викаха с тях, когато тръгваха на жътва. |
| s-99
| Ах, летете, ескадрони! |
| s-100
| В колата екна смях и кикот. |