| s-1
| Човек много често приказва само за да не мълчи. |
| s-2
| Хората така са свикнали да лъжат, че никой няма да ти повярва. |
| s-3
| Всичко на тоя свят има сянка. |
| s-4
| Менят се нещата, околната среда; човекът остава същият. |
| s-5
| Не можеше да я вини, макар че често го бе правил и често наистина бе прогонвала чудото. |
| s-6
| Или? |
| s-7
| - Не достатъчно - |
| s-8
| - Нещо кратко. |
| s-9
| Преглътна, не биваше да се бави, тя навярно се тресеше от нерви, добре ли е... |
| s-10
| целуна я по косата. |
| s-11
| И винаги съм го вярвала. |
| s-12
| Повярва изведнъж, че ще се променят. |
| s-13
| - Татко, добре ли си? |
| s-14
| - След като вече си дошъл, да отидем в кабинета |
| s-15
| - Изплюй камъчето! |
| s-16
| Няма да позволя парите ми да минават през друг. |
| s-17
| - Ти можеш! |
| s-18
| - преглътна отново Асен, защото за втори път през днешния ден усети сълзите, които навлажниха очите му. |
| s-19
| А без тях не би могъл да напише нито ред. |
| s-20
| Само след два месеца щели да пуснат един страхотен сериал. |
| s-21
| Машинката, хартийката, изреченийцата. |
| s-22
| Заради тях, а и заради себе си. |
| s-23
| Натисна звънеца, монтиран на бюрото му и по вътрешната уредба нареди новият да влезе. |
| s-24
| Няма да стане, усмихна й се обещаващо, още една или две срещички тук и там, но и това едва ли ще стане, работата щеше да го завърти, а тук му бе просто подръка. |
| s-25
| Боян стигна до колата си, но изведнъж реши, че е твърде рано да се прибира вкъщи. |
| s-26
| Трябваше да прескочи до София, да се срещне с Милен. |
| s-27
| Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати юмруци. |
| s-28
| Аз ще отмъстя за тях! |
| s-29
| Нека никога нищо не чуя. |
| s-30
| Момъкът отчаяно махна ръка: |
| s-31
| - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци... |
| s-32
| Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! |
| s-33
| - Но аз ще бъда най-нещастният. |
| s-34
| - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. |