s-1
| Донесете от кухнята чаша вода. |
s-2
| Писал е доста повести и драми. |
s-3
| Тя - бедната дама - започна да плаче. |
s-4
| Снощи четох до късно. |
s-5
| Той продума кратко. |
s-6
| Около дружината се образува непробиваема стена от селяни. |
s-7
| Дъждът мигновено се пресече. |
s-8
| Ще вляза тихо, кротко ще приседна. |
s-9
| Всичко вече се прибра за сън. |
s-10
| Великата цел заслужава всякакви жертви. |
s-11
| Куп бели гъски, които лежаха на двора, подплашено се разбягаха и съскаха. |
s-12
| Лъхаше влага и хладина. |
s-13
| Нощна пролетна гръмотевица разтърси планината. |
s-14
| Пролетта на Добруджа - това е безкрайно море от златни ниви. |
s-15
| Тя, бедната дама, започна да плаче. |
s-16
| Скоро се върна булка Стояница с мъжа си. |
s-17
| Калине, докарай колата. |
s-18
| Щял бил да жъне. |
s-19
| Огнянов се наведе, взе детето и мина напред. |
s-20
| Избрахте ме за войвода и досега не сте ме попитали кой съм аз. |
s-21
| Земята се делеше, а плодът на дървото оставаше общ. |
s-22
| Изгрев ли е това, или е заник? |
s-23
| Аз не съм чул да има война. |
s-24
| Мислех не къде, а как да избягам. |
s-25
| Никой не те пита къде ходиш и какво правиш. |
s-26
| Обичам когото трябва да обичам. |
s-27
| Приятелю, аз бих желал да се запознаем. |
s-28
| Вместо да стоиш без работа, помогни ми! |
s-29
| Всички я слушаха, без да помръднат. |
s-30
| Аз тъй ще я наглася, че няма и да усети. |
s-31
| Ако е убил заек, той е бил питомен. |
s-32
| Ей тъй ще си загинеш, ако не си се подготвил да летиш. |
s-33
| Аз нали работех тогава, имах пари. |
s-34
| Биляна все за теб ми говори, откакто е с мене. |
s-35
| За какъв дявол ни трябваше да се мъкнем зад Стара планина, като нямаме сили. |
s-36
| Какво ти рече началникът, като му даде написаното? |
s-37
| Когато наближихме, ние почти не говорехме от умора и вълнение. |
s-38
| Преди да убиеш мечката, не продавай кожата. |
s-39
| Борбата на противоречия, що мътеха ума му, изчезваше. |
s-40
| Надеждата, че брат му Иван може да оздравее, като че ли го освободи от страшния кошмар на престъплението. |
s-41
| Които се върнаха, и пепел на огнищата си не намериха. |
s-42
| Наше предимство ще е, че ще почнем отначало. |
s-43
| Слабостта на кибернетичните машини е, че те са само аналог на човешкия мозък. |
s-44
| Влажен есенен вятър вееше лудо навън. |
s-45
| Слънцето бе заседнало зад сините далечни планини на запад. |
s-46
| Дрямката хвана да надвива на очите. |
s-47
| Излез кажи да впрягат конете. |
s-48
| Още в първите два дни след пристигането си той се зае да помага на стария си баща. |
s-49
| Умното момче захванало да чете из тая дебела книга. |
s-50
| Еньо й се видя чужд и страшен. |
s-51
| Нашата победа ще бъде безкръвна. |
s-52
| Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна. |
s-53
| То се вика и сега: Хайдушко кладенче. |
s-54
| Тя [писателската слава] му се виждаше сега най-достъпна. |