| s-1
| Той подаде на слугата си повода на коня и влезе в двора. |
| s-2
| Огрените скали отсреща немееха. |
| s-3
| При стареца бе останала Христина, хубавата му внучка. |
| s-4
| След седмица отиде у Ганини. |
| s-5
| Съвсем загуби власт над себе си. |
| s-6
| Настъпи гробно мълчание надлъж и нашир из селото. |
| s-7
| Двете сестри започнаха да си шепнат още по-ниско. |
| s-8
| Ще ги защитава безплатно. |
| s-9
| При пожар позвънете на телефон 160. |
| s-10
| Бурен в знойните лъки расте. |
| s-11
| В чистата тишина се носеше равният и самотен глас на кукувицата. |
| s-12
| Малко от спестените средства са останали. |
| s-13
| Но ти, малкият, не мисли, че се е свършило. |
| s-14
| Присъстващите на събранието сложиха подписите си. |
| s-15
| Ту-ту е само съотносителен съюз за разлъка. |
| s-16
| Село Драгалевци е разположено в полите на Витоша. |
| s-17
| Името му ще прогърми в София. |
| s-18
| Чичо Митуш се залови за работа, трионът заскрибуца. |
| s-19
| Нас важни работи ни задържат тука. |
| s-20
| Девойчето стоеше като заковано. |
| s-21
| Духовният баща му се радваше с цялото си сърце, но прикриваше радостта си. |
| s-22
| Дете ли бях, стар ли бях, или бях вече мъртъв? |
| s-23
| Очите на Марга почнаха да стават големи. |
| s-24
| Искаха да покажат, че те са се наели с една работа, която не е за всички. |
| s-25
| Каза да не се шегувам. |
| s-26
| Не помня да съм ходил у тях. |
| s-27
| Стаята ни беше на горния етаж и ниско под нас чувахме да шумят овошките на градината. |
| s-28
| Вместо да се радва, плаче. |
| s-29
| Всички се чувстват близки, сякаш са били столетия заедно. |
| s-30
| При все че съм болен, ще отида на работа. |
| s-31
| Ако искаш да падне ябълката, трябва да раздрусаш клона! |
| s-32
| Да бях по-млад, щях да отида в гората да ти уловя едно славейче. |
| s-33
| Спрях го, да не би да ме удари. |
| s-34
| Щастлив съм, че си моя. |
| s-35
| Аз останах долу, докато почнаха да гаснат лампите. |
| s-36
| Докато снахата наточи вино, ще се постоплите. |
| s-37
| Мина повече от минута, докато стане първият. |
| s-38
| Преди да стъпя някак на нозете си, ще изгоря в своята мъка. |
| s-39
| Ами наистина ли има хора, които ядат жаби? |
| s-40
| Надвечер високи викове, които дойдоха отзад, го накараха да се обърне. |
| s-41
| Тъй говореха суровите и мрачни хайдути, чиито корави сърца дори бяха трогнати. |
| s-42
| Най-лошото е, че тя е поразена просто до мозъка на костите. |
| s-43
| Първото впечатление е, че земята се разтресла. |
| s-44
| Артилерийският огън се премества някъде настрана. |
| s-45
| С техния живот и творчество вече се занимава историята. |
| s-46
| Глупецът е дързък, над всичко се смее, но само да мисли не смее. |
| s-47
| Иди й се надявай, че така ще се зарадва! |
| s-48
| Не смееше да дигне очи. |
| s-49
| Четирите топа престанали бяха да гърмят и като че стояха неми свидетели на битката. |
| s-50
| Дунавът беше тих и спокоен. |
| s-51
| Нане Стоичко се направи на глух. |
| s-52
| Страхът е без полза. |
| s-53
| Тая статуя се счита едно от най-гениалните произведения на ваятелството. |
| s-54
| Тоя вагабонтин минува още за честен човек. |