| s-101
| брашьно посъла імъ д-о більѣ |
| s-102
| Въздвіже югъ до небесі |
| s-103
| Ї наведе сілоѭ своеѭ западенъ |
| s-104
| Ї одъжді на нѩ ѣко прахъ плъті ї ѣко пѣсокъ морескъ пьтіцѩ перьнатꙑ |
| s-105
| Ї падѫ посрѣдѣ стана іхъ Ѡкръстъ очьшта їхъ |
| s-106
| Ї ѣсѩ і насꙑтішѩ сѩ ѕѣло |
| s-107
| ї похоті іхъ прінемсе імъ |
| s-108
| Не лишішѩ сѩ отъ похоті своеѩ |
| s-109
| ї одъначе брашьноу сѫштю оустѣхъ іхъ Ї гнѣвъ бж҃і възіде на нѩ |
| s-110
| и оубі въ мъножаішѩѩ въ ніхъ |
| s-111
| Їзбъранꙑмъ іил҃емь запѩть |
| s-112
| Надо вьсѣмі сімі съгрѣшішѩ пакꙑ емоу |
| s-113
| Ї не ѩсі вѣрꙑ чюдесемъ емоу |
| s-114
| Ї сконьчашѩ сѩ въ соуетѣ дьні ихъ ї лѣта іхъ со тъштаніемь |
| s-115
| Егда оубівааше ѩ тогда възіскаахѫ его |
| s-116
| і обраштахѫ сѩ і рано пріхождахѫ къ б҃оу |
| s-117
| Ї помѣношѩ ѣко б҃ъ помоштьнікъ моі естъ ї б҃ъ вꙑшьне-і збавітелъ імъ естъ |
| s-118
| Възлюбішѩ і оустꙑ своімі |
| s-119
| и ѩзꙑкомь своімь солъгашѩ емоу |
| s-120
| Сръдьце же іхъ не бѣ право съ німь |
| s-121
| ні вѣрішѩ сѩ въ заповѣди его |
| s-122
| Тъ же естъ мілостівъ і оцѣсти грѣхъ-і хъ ї не погоубі іхъ |
| s-123
| Ї оумъножітъ възвратиті ѣрость своѭ ї не раждежетъ вьсего гнѣва своего |
| s-124
| Ї помѣнѫ ѣко плоть сѫтъ дх҃ъ ходѩ ї не обраштаѩ сѩ |
| s-125
| Коль кратꙑ прогнѣвашѩ ї въ поустꙑни |
| s-126
| Раздражішѩ ї въ земли безводьнѣ |
| s-127
| Ї братішѩ сѩ |
| s-128
| їскоусішѩ б҃а |
| s-129
| ї ст҃аго їил҃ева прогнѣвашѩ |
| s-130
| Не помѣнѫшѩ рѫкꙑ его дьнь въ нъже їзбаві ѩ із-д рѫкꙑ сътѫжаѭштаго Ѣкоже положі въ егоуптѣ знаменіѣ Ї чюдеса своѣ на поли танеосѣ |
| s-131
| Ї правраті въ кровъ рѣкꙑ їхъ ї тѫчьнꙑѩ іхъ джевьнꙑѩ ѣко да не піѭтъ |
| s-132
| Посъла на нѩ песьѩ моухꙑ и поѣсѩ ѩ ї жѣбꙑ и погоубі ѩ |
| s-133
| Ї дастъ ересеви плодъ їхъ звѣрь Ї троухъ прѫгомъ |
| s-134
| Їзбі градомь віна їхъ і чръніцѩ їхъ сланоѭ |
| s-135
| Ї прѣдастъ градоу скотъ іхъ і имѣніе іхъ огню |
| s-136
| чръніцѩ |
| s-137
| Посъла на нѩ гнѣвъ ѣрості своеѩ ѣрость і гнѣвъ і скръбь посълананіе агелꙑ лютꙑ |
| s-138
| Пѫть сътворі стьѕѫ гнѣвоу своемоу не поштѩдѩ отъ съмръті д҃шѩ іхъ |
| s-139
| Ї скотъ іхъ во съмръті затворі |
| s-140
| Ї побі вьсѩ пръвѣньцѩ въ землі егоупотьстѣ Начѩтокъ въсѣкого троуда їхъ въ селѣхъ хамовѣхъ |
| s-141
| Ї двіже ѣко овьцѩ люди своѩ |
| s-142
| Ї възведе ѩ ѣко стадо въ поустꙑнѭ |
| s-143
| Ї наставі ѩ на оупъваніе і не оусташішѩ сѩ |
| s-144
| ї врагꙑ їхъ покрꙑ море |
| s-145
| Ї въведе ѩ въ горѫ ст҃ꙑнѩ своеѩ горѫ сі-ѭ же сътѩжа десніца его |
| s-146
| Їзведе отъ лица іхъ ѩзꙑкꙑ |
| s-147
| і по жрѣбію раздѣли імъ земѭ ѫжемь дѣломѣрьнꙑмъ |
| s-148
| Ї въсели въ селѣхъ іхъ колѣна іил҃ева |
| s-149
| Їскоусішѩ і прогнѣвашѩ б҃а въшьнѣго |
| s-150
| і съвѣдѣніѣ его не съхранішѩ |
| s-151
| Ї възвратішѩ сѩ і отъвръгѫ сѩ ѣкоже отъці іхъ |
| s-152
| правратішѩ сѩ въ локъ развраштенъ |
| s-153
| Ї прогнѣвашѩ і на хлъмѣхъ своіхъ |
| s-154
| Ї въ істоуканьнꙑхъ своіхъ раздражішѩ і |
| s-155
| Слꙑша б҃ъ і прѣзьрѣ |
| s-156
| ї оунічьжі ѕѣло іил҃ѣ |
| s-157
| Ї отърінѫ скініѭ селомьскѫ крінѫ село въ немьже въсели сѩ въ чл҃вѣцѣхъ |
| s-158
| Ї прѣдастъ въ плѣнъ крѣпость іхъ і добротѫ іхъ въ рѫцѣ вражьі |
| s-159
| Ї затворі въ орѫжі люді своѩ |
| s-160
| и достоѣніе свое прѣзьрѣ |
| s-161
| Юношѩ іхъ поѣстъ огнь |
| s-162
| і дѣвъ-і мъ не посѣтованꙑ бꙑшѩ |
| s-163
| Їерѣі іхъ орѫжиемь падѫ |
| s-164
| і въдовіцѩ іхъ не оплаканꙑ бꙑшѩ |
| s-165
| Ї въста ѣко съпѩі гь і ѣко сіленъ шюменъ отъ віна |
| s-166
| Ї поразі врагꙑ іхъ въспѩть |
| s-167
| поношеніе вѣчьно дастъ імъ |
| s-168
| Ї отърінѫ село іосіфово |
| s-169
| ї колѣна ефремова не ізбьра |
| s-170
| Їзбьра колѣно іюдово горѫ сіонъ ѭже възлюбі |
| s-171
| Ї созъда ѣко інорогъ св҃ѩтнѫ своѭ въ землі |
| s-172
| онова ѭ въвъ вѣкъ |
| s-173
| Їзбьрара да҃да раба своего |
| s-174
| ї поѩтъ і отъ стадъ овьчіхъ |
| s-175
| Ѡтъ доілиць поѩто і Пасті иѣкова раба своего їи҃лѣ достоѣніе свое |
| s-176
| Ї оупасі ѩ въ незълоба сръдьца своего |
| s-177
| Ї въ разоумѣхъ рѫкѫ своею наставілъ ѩ естъ |
| s-178
| СЛАВА |
| s-179
| п ѳ |
| s-180
| МОЛІТВА МОСѢОВА ЧЛ҃КА БЖ҃ІѢ |
| s-181
| Гі҃ прібѣжіште бꙑстъ намъ въ родъ и родъ |
| s-182
| прѣжде даже горꙑ не бꙑшѩ ї созъда сѩ землѣ і оуселенаѣ И отъ вѣка и до вѣка тꙑ есі |
| s-183
| Не възвраті чловѣка во съмѣреніе |
| s-184
| Ї рече |
| s-185
| обратіте сѩ сн҃ві чл҃вчі |
| s-186
| Ѣко тꙑсѩшті лѣтъ прѣдъ очима твоіма г҃і И ѣко день вьраштьне-и же мимоідетъ і стража ноштьнаѣ |
| s-187
| Оунічьженіѣ бѫдѫтъ лѣта іхъ |
| s-188
| ютро ѣко трѣва мімоідѫтъ |
| s-189
| Ютро процвьтѫ и прѣідетъ на вечеръ |
| s-190
| Ѡтъпадетъ |
| s-191
| ожестѣетъ і исъхнетъ |
| s-192
| Ѣко ісконьчахомъ сѩ гнѣвомь твоімь И ѣростьѭ твоеѭ съмѩсомъ сѩ |
| s-193
| Положілъ есі безаконеніѣ наша прѣдъ собоѭ вѣкъ нашь въ просвѣштеніе лица твоего |
| s-194
| Ѣко вьсі дьні наші оскодѣшѩ |
| s-195
| Ї гнѣвомь твоімь ісконьчахомъ сѩ |
| s-196
| Лѣта наша ѣко паоучина пооучаахѫ сѩ |
| s-197
| дьние лѣтомъ нашімъ Въ ніхъже о҃ лѣтъ |
| s-198
| Аште ли же въ селѣхъ ихъ п҃҃ лѣтъ |
| s-199
| И боле ихъ троудъ і болѣзнь |
| s-200
| Ѣко наиде кротость на нꙑ и накажемъ сѩ |