| s-101
| Умерената екстраверсия се свързва с ниски нива на депресия и тревожност, както и с положителен Аз-образ, добро психично здраве, добри междуличностни отношения, оптимизъм, надежда, висока самооценка и удовлетворение от живота. |
| s-102
| Ако екстраверсията стане прекалено ригидна или крайна обаче, може да корелира с импулсивност, антисоциално поведение, агресия, нарцисизъм и манийно поведение. |
| s-103
| Светогледът на хората с открит личностен стил се характеризира от следните убеждения: |
| s-104
| 'Аз съм любопитен човек.' |
| s-105
| 'Харесва ми съприкосновението с нови идеи.' |
| s-106
| 'Експериментирам с нови начини за решаване на проблемите.' |
| s-107
| Откритостта е доста неутрален личностен стил. |
| s-108
| Той е свързан с положителен Аз-образ, оптимизъм и любопитство. |
| s-109
| Ако откритостта стане прекалено ригидна или екстремна, може да корелира с импулсивност и манийно поведение. |
| s-110
| Светогледът на хората с приятен личностен стил се характеризира със следните убеждения: |
| s-111
| 'Опитвам се да бъда любезен с всеки.' |
| s-112
| 'Разбирам се с околните.' |
| s-113
| 'Другите ме смятат за справедлив и честен човек.' |
| s-114
| Приятността се асоциира с добри междуличностни отношения, близост с другите, добро психично здраве, оптимизъм, самоконтрол и удовлетворение от живота. |
| s-115
| Ако тази характеристика стане крайна, може да се свързва с липса на индивидуалност. |
| s-116
| Светогледът на хората със съвестен личностен стил се характеризира със следните убеждения: |
| s-117
| 'Полагам големи грижи за нещата, които ми принадлежат.' |
| s-118
| 'Аз съм много организиран човек.' |
| s-119
| 'Поставям си високи стандарти.' |
| s-120
| Ако съвестността стане прекалено ригидна или крайна, може да доведе до твърде голяма зависимост от одобрението на другите. |
| s-121
| Той може да се разбере чрез обмисляне на начините, по които децата се научават да се справят с емоциите си. |
| s-122
| От друга страна, трябва да се научат да изразяват чувствата си пред другите. |
| s-123
| Искаме те да са открити, живи и спонтанни. |
| s-124
| 'Винаги съм любезен - дори с тези, които са ми неприятни.' |
| s-125
| 'Не се разстройвам и не се разгневявам, когато хората са груби с мен.' |
| s-126
| 'Изумен съм, когато ме питат дали съм тревожен преди изпит, защото определено не съм такъв.' |
| s-127
| 'Когато съм подложен на стрес, просто оставам спокоен и рационален.' |
| s-128
| Хората с потискащ стил на справяне са се научили да гледат на света и на себе си по много предубеден начин. |
| s-129
| Потискащият стил на справяне има два основни недостатъка. |
| s-130
| Възприемат себе си като безпомощни и неефективни, защото приемат, че другите имат контрол над случващото се с тях. |
| s-131
| Стават тревожни и страхливи, когато от тях се изисква да се грижат за себе си. |
| s-132
| Взаимодействат с другите по претенциозен и безпомощен начин. |
| s-133
| Тъй като зависимите разчитат твърде много на другите хора, преживяват значително количество стрес. |
| s-134
| Първо, те нямат увереност в способността си да се справят с житейските предизвикателства, защото са започнали да разчитат на помощта на другите. |
| s-135
| Затова зависимите са подложени на по-голям риск от физическа и психична вреда от стреса (Bornstein, 1995). |
| s-136
| Личностният стил на човека е относително стабилен (McCrae, 1993). |
| s-137
| Същевременно това не означава, че не можете да се промените. |
| s-138
| Една от основните ми цели е да ви помогна да осъзнаете личния си стил, така че адекватно да възприемате и реагирате на предизвикателните житейски събития. |
| s-139
| В сравнение със себеобвиненията поемането на отговорност е много различен стил на справяне. |
| s-140
| Поемането на отговорност изисква честно да определим кога сме отговорни за причините и решенията на проблемите ни (вж. 15 глава). |
| s-141
| Ето някои примери (Schmidt, 1994): |
| s-142
| 'Избягвам ситуации, в които може да се наложи да изразявам отрицателни чувства.' |
| s-143
| 'Избягвам да работя върху задачи, които са скучни и отегчителни.' |
| s-144
| 'Избягвам ситуациите, в които трябва да се подчиня на изискванията на другите.' |
| s-145
| 'Избягвам ситуации, в които представянето ми ще се оценява публично.' |
| s-146
| 'Избягвам ситуации, в които трябва да завися от други хора.' |
| s-147
| 'Избягвам да си предавам работата.' |
| s-148
| 'Избягвам да се занимавам с финансови въпроси.' |
| s-149
| Избягването означава да не полагаш усилието да се справиш, когато това е необходимо. |
| s-150
| Вместо да се насочим към източника на проблемите, ги игнорираме и се надяваме, че те някак си ще изчезнат. |
| s-151
| За съжаление повечето предизвикателства в живота не изчезват автоматично. |
| s-152
| Макар че може да намалява непосредствената тревожност, избягването често води до по-голям стрес в дългосрочен план, защото не знаем кога проблемите ще ни 'захапят за краката'. |
| s-153
| Избягването е полезна стратегия за справяне с проблеми, които нямат дългосрочни последствия. |
| s-154
| Основен недостатък на избягването като стратегия за справяне е, че то пречи на конструктивното използване на личната обратна връзка (Bednar, Wells, & Peterson, 1989). |
| s-155
| Освен това избягващите пропускат облагите и от положителната обратна връзка. |
| s-156
| Тъй като са така свикнали с поддържането на фалшива фасада, те не могат да разграничат кога комплиментите на другия са правдоподобни. |
| s-157
| Те събират факти за заболяванията и здравето. |
| s-158
| Опитват се да предвиждат какво ще им се случи. |
| s-159
| Техните антиподи живеят, без да обръщат голямо внимание на потенциалните опасности. |
| s-160
| Те чакат, докато заплахата стане реалност, за да реагират. |
| s-161
| Притъпяването се отнася до склонността ни да се разсейваме от чувствата и емоциите, асоциирани с гнева и заплахата. |
| s-162
| Такива хора се предпазват от емоционалното влияние на отрицателните преживявания. |
| s-163
| Те не се фокусират върху ставащото в тялото им. |
| s-164
| Непритъпяващите са чувствителни към емоциите си, когато са изправени пред заплаха. |
| s-165
| То може да е вредно или полезно в зависимост от обстоятелствата. |
| s-166
| За да използвате ползотворно бягството, добре е да практикувате следните умения: |
| s-167
| Поставяйте си реалистични цели, така че да можете да постигате успехи без хроничен страх от неуспех. |
| s-168
| Не избягвайте проблемите, които изискват непосредственото ви внимание, но си дайте почивка, когато се нуждаете от нея - не 'изгаряйте'. |
| s-169
| Научете се как да 'си вземате почивка' от проблемите, като използвате въображението си и се ангажирате в творчески дейности. |
| s-170
| Как хората разгромяват сами себе си |
| s-171
| Разбирането на тези себеразрушителни тенденции може да ви помогне да ги избягвате. |
| s-172
| Най-често срещаните първични себеразрушителни поведения са очертани по-долу. |
| s-173
| Лицата с високи резултати по себедеструктивност не поемат отговорност за собственото си добруване. |
| s-174
| Те нямат чувство за вътрешен контрол (вж. трета глава) и често вършат неща, които не са в техен интерес, например мамене, изневеряване, невнимателно шофиране и пренебрегване на здравето си. |
| s-175
| Примерите на първично себеразрушаване включват мазохизъм, разстройства на храненето, злоупотреба с вещества, безразсъдство и самоубийство. |
| s-176
| Хората обикновено знаят, че ще страдат емоционално, когато се ангажират в тези вредни поведения. |
| s-177
| Компромисите водят до себеразрушителни типове поведение, когато хората избират непосредственото удоволствие или облекчение независимо от дългосрочните загуби чрез риска за здравето или тревожността. |
| s-178
| Някои примери на компромиси включват тютюнопушенето, пиенето, непоставянето на предпазни колани, неизползването на предпазни мерки в сексуалния живот, избягването на физически упражнения, недоброто хранене, пренебрегване на грижите за здравето и използването на вещества за приятно прекарване на времето. |
| s-179
| Хората често правят лоши компромиси, когато не са се научили как да се справят с неуспеха (вж. четвърта глава). |
| s-180
| Непродуктивните стратегии са резултат от слабо разбиране и липса на добри преценки. |
| s-181
| Например когато се опитват да разрешат труден проблем или да преговарят по сложен въпрос, хората понякога си пречат, като не обмислят всички възможни варианти. |
| s-182
| Или поставят изисквания, които не могат да оттеглят. |
| s-183
| Успешното решение или ползотворното преговаряне изисква гъвкавост. |
| s-184
| Отбележете дали приемате следните твърдения: |
| s-185
| Тези твърдения са взети от Скалата за себеомаловажаване (Self-Derogation Scale) (Kaplan, 1970). |
| s-186
| Хората със силна склонност да се себеомаловажават приемат твърдения 1, 3, 4, 6 и 7 и не са съгласни с твърдения 2 и 5. |
| s-187
| Себеомаловажаващите се са по-зле адаптирани, тревожни и депресирани са и имат големи трудности в приспособяването към предизвикателствата на живота. |
| s-188
| По-вероятно е да преживяват физически и психичен стрес, да мислят за самоубийство и да се ангажират в злоупотреба с вещества или насилническо поведение (Kaplan, 1970; Kaplan, & Peck, 1992; Kaplan, & Pokorny, 1969, 1976 а, 1976 b). |
| s-189
| Хората с биография на отхвърляне и неприемане често се чувстват губещи и се идентифицират с членовете на 'външногруповото'. |
| s-190
| Тъй като не са успели да спечелят самооценка и признание за следване на социалните норми, понякога стават антисоциални. |
| s-191
| Нашите мисли, чувства, нагласи и поведения обаче ни принадлежат и трябва да ги управляваме по възможно най-добрия начин. |
| s-192
| Като засилвате личното си чувство на компетентност и ефективност, имате шанс да спечелите повече и по-положителни реакции от другите. |
| s-193
| Някои заключения за успешните стратегии на справяне |
| s-194
| Хората, които се справят най-успешно, са тези, 'екипирани' с набор от стратегии за справяне и гъвкави в адаптирането на реакциите си към ситуацията. |
| s-195
| Успешно справящите се са развили следните три умения (Atonovsky, 1979): (1) гъвкавост: способност за създаване и обмисляне на алтернативни планове; (2) гледане в бъдещето: предугаждане на дългосрочните ефекти от реакциите на справяне, и (3) рационалност: правене на точни оценки. |
| s-196
| Макар че използват различни термини в инструментите за измерване на справянето, всички те достигат до следните заключения: |
| s-197
| Имащите успех справящи се реагират на житейските предизвикателства чрез поемане на отговорност за откриване на решение на проблемите си. |
| s-198
| Успешните справящи се използват житейските предизвикателства като възможност за личен растеж и се опитват да се изправят лице в лице с тях с надежда, търпение и чувство за хумор. |
| s-199
| Живеем в общество, където хората искат лесни отговори на проблемите си - хапче, бърза поправка или гарантирано решение, което не изисква много усилия или жертви. |
| s-200
| Успешното справяне не е резултат от откриването на една-единствена, гарантирана срещу провал реакция. |