| s-101
| Докато повечето селяни още носеха червен пояс и сиви потури, даскалът вече обличаше френски дрехи. |
| s-102
| Макар и с малко пари, не можа да купи тъй желаната вещ. |
| s-103
| Само веднъж си спомни удобствата на своя дом. |
| s-104
| Случайно погледът му се спря върху един старец. |
| s-105
| Те се спотаиха някак виновно. |
| s-106
| Той се бави доста. |
| s-107
| Беше топла, тиха привечер. |
| s-108
| Всички носят по един недъг и една надежда. |
| s-109
| Над изгорелите поля и посеви, над почернелите угари и пропуканата земя затрепера страшна мараня. |
| s-110
| Чичо Дянко се наведе и като видя тънката, едва забележима рязка, надигна се и се хвана за главата. |
| s-111
| Витае трета нощ над водната пустиня. |
| s-112
| Дядо Захари гледа и се чуди. |
| s-113
| Моят стих е като камък. |
| s-114
| Него ден - на бащините си третини - видя той доде лакомията може да заслепи хората. |
| s-115
| Всеки човек и всеки народ тегли от ума си. |
| s-116
| За кой българин Балканът не е живо същество? |
| s-117
| Никакъв глас, никакъв вик не се обаждаше. |
| s-118
| Наизлязоха слуги, светнаха фенери и дълги шипове светлина прорязаха тъмнината. |
| s-119
| Дълга колона автомобили потегля към Делхи. |
| s-120
| Имаше паница печени картофи. |
| s-121
| Ти идеш от дълбочината на вековете, от потъмнелите страници на историята. |
| s-122
| Неведнъж съм чувствал как се изхабяват духовните ми сили. |
| s-123
| Още звучи в ушите ми сладкият смях. |
| s-124
| Победителят се отпуска небрежно на стола до мене и едва тогава си дава труда да ме забележи. |
| s-125
| Ни мисъл радостна за син любезни, ни благочестие / не победиха жаждата у мен да видя свят. |
| s-126
| Твоите писма прогониха самотата около мен. |
| s-127
| Над селото зад тях и над запалената гора нататък тежеше облак дим. |
| s-128
| В хубавите й черни очи още личеше влагата на живота, сякаш те продължаваха да съзерцават студената декемврийска нощ навън. |
| s-129
| Най-вече го вбеси онази жена вън, която бе дръзнала да дойде тук. |
| s-130
| Една отпрана дъска отстрани постоянно, еднообразно, глухо и безразсъдно клепеше. |
| s-131
| Конете се опитваха да потеглят, но оня отпред ги държеше и се мъчеше да ги обърне. |
| s-132
| Край стената отдясно се промъкваше еснаф, чиито руси мустаци се хвърляха в очи. |
| s-133
| Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. |
| s-134
| И винаги съм гледал било на власт, било в опозиция, да помогна, доколкото мога, с моето скромно мнение и съвет. |
| s-135
| Той не можеше да се насити на тая миризма, на тоя неопределен дъх. |
| s-136
| На тая скромна обществена длъжност Марко не щадеше ни труд, ни време. |
| s-137
| И друго беше забелязал дядо Руси. |
| s-138
| Тогава той ставаше неспокоен и му се струваше, че е душно. |
| s-139
| Кажи му да се търкулне в леглото и тъй да се престори на болен. |
| s-140
| Тръгнахме седмина да се бием. |
| s-141
| А непознатият все тъй бързаше с широки крачки, с разперени ръце, усмихнат. |
| s-142
| Знаех го само като изпълнителен и работлив другар. |
| s-143
| Те ме смятат вече за свой. |
| s-144
| Хората, изумени, стояха на двора. |
| s-145
| Тая поляна, обрасла с гъста трева и хвойнови храсти, изглеждаше още зелена и свежа. |
| s-146
| Водата, черна и страшна, шумеше глухо пред него. |
| s-147
| Ръкавите му са извънредно къси и откриват китките на ръцете му, големи и груби. |
| s-148
| Старецът, изненадан от внезапната злост на двете си снахи, седна на прага. |
| s-149
| Бурята се усилваше. |
| s-150
| В събота стрина Марина домъкна от лозето една голяма кошница, пълна с вишни. |
| s-151
| Аз обичам всички хора на изкуството, включително и клоуните. |
| s-152
| Някога, много отдавна, преди повече от сто години, прадядото на дядо Манол беше построил тази тепавица. |
| s-153
| Слязоха майстори от Балкана, запретнаха се, дигнаха чукове, забиха длета в камъните, почнаха градежа. |
| s-154
| Върху смълчаната долина легна гъста виолетова сянка, въздухът охладня, обадиха се щурци. |
| s-155
| Той отпушваше водата и кречеталото затракваше. |
| s-156
| Жените я гледаха продължително и със завист, мъжете я проследяваха с някакво особено любопитство. |
| s-157
| Севда шеташе пъргаво, обикаляше софрата, подканяше гостите, навеждаше се, разреждаше нарязания хляб, сипваше ястия. |
| s-158
| Денем му сянка пази орлица / и вълк му кротко раната ближе. |
| s-159
| Кръвта пълнеше дланта му, та преливаше между пръстите и течеше по земята. |
| s-160
| И го гледаше с омраза и тържество, па се обърна и се затича към вратата на воденицата. |
| s-161
| Направи добро, та го хвърли в морето. |
| s-162
| Синьото цвете цъфтеше, малки го моми беряха, че го на китки виеха. |
| s-163
| Слуга донесе чибук, но агата не го взе. |
| s-164
| Досега нощем мръзнехме в ледената пещера, ала през деня слънцето ни съживяваше. |
| s-165
| Та остави ти парите, ами ще стана за смях на хората. |
| s-166
| О, човек е хитър, той направя всичко, стига само да има тука. |
| s-167
| Той не е шпионин, само е голям будала. |
| s-168
| Той се отдаде на пости, ядеше гъби, молеше се на бога, ала не преставаше да мисли за голата девица от езерото. |
| s-169
| Който пее, зло не мисли. |
| s-170
| Който падне в бой за свобода, не умира. |
| s-171
| Мъчно е да се повярва, че вълчицата отива и се връща оттам. |
| s-172
| През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели. |
| s-173
| Смяташе се тогава, че монетарната реформа ще е достатъчна. |
| s-174
| Той погледна нещастния си брат, чието лице вече не се виждаше от кръв. |
| s-175
| Той си спомни за писмото, което преди два месеца беше писал на Райна. |
| s-176
| И двамата имаха поръка да забавляват гостенина. |
| s-177
| Потреперах от мисълта дали не са заловили Дякона. |
| s-178
| Сега му се отдаде случай да изпита силите си. |
| s-179
| Хайде, я разправи днес какво ви предава учителят. |
| s-180
| Не ме попитаха тогава къде ми беше по-добре. |
| s-181
| Ние не знаехме дали ротният командир беше наистина недоволен от нас. |
| s-182
| Вечерта, преди да тръгне, Войка го повика при воденицата. |
| s-183
| Вечерта, преди да тръгне, Войка го повика при воденицата. |
| s-184
| Утре, като им тропнат на портата сватовете, няма да има време. |
| s-185
| Водата е тъй бистра, че камъчетата се броят по дъното. |
| s-186
| Тръгваме на заход слънце, тъй като дългия път трябва да минем през нощта. |
| s-187
| Тя тичаше към него и простираше ръце, като да го запази той разтвори ръце като да я прегърне. |
| s-188
| Ако не бях ви дръпнал, щяха да ви прегазят конете. |
| s-189
| Да не си продумал никому, че езика ти отрязвам. |
| s-190
| Да се махне, че да миряса селото. |
| s-191
| И жена нали е - гледа се в огледалото, пише веждите си и се смее. |
| s-192
| Никога няма да похарчат нито лев от тях, освен ако къщата наистина се събори над главите им. |
| s-193
| Той не можеше да има друга вина пред властите, освен че е знаел за приготовлението на въстанието. |
| s-194
| Гръмотевицата се чува да буботи надалеч. |
| s-195
| От стълбата тя видя Костадин как върза коня за бряста до колибата. |
| s-196
| Тя се престори, че нищо не е видяла. |
| s-197
| Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Белчо, който пасеше кротко на слога, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ. |
| s-198
| Той се изкачваше по високото било на планината, където вятърът къдреше тревата на поляните, а наоколо беше синьо небе и бели облаци. |
| s-199
| - Няма да го поканя! |
| s-200
| - намръщи се той.- |