| s-201
| По-нататък, по-късно! |
| s-202
| Не сега! |
| s-203
| Сега трябваше да обсъдят всичко. |
| s-204
| Без цензура, без задръстване, с хъс. |
| s-205
| Докато бил в Лондон го гледал, улиците опустявали, щом наближавал часа на излъчването. |
| s-206
| Тогава си купил и книгата. |
| s-207
| Бизнес, горещи страсти, любов и омраза, коварство... |
| s-208
| Нямаха. |
| s-209
| Явно големият не си бе губил времето, бе се надсмивал над проекта им, бе успял да посее съмнение в сърцата и на дъщерята, и на майката. |
| s-210
| Вики въздъхна и боязливо се обади. |
| s-211
| Може ли да се започне без пари? |
| s-212
| Той махна с ръка, уж безгрижно, но въпросът й за кой ли път го приземи и Асен потръпна. |
| s-213
| - Ще намерим, ти не се тревожи! |
| s-214
| - Ще намерят - засмя се Вальо, - грънци. |
| s-215
| Ама сега не е това. |
| s-216
| Давате ли си всички сметка? |
| s-217
| Валери погледна и другите отвисоко, махна с ръка към тях и тържествено напусна помещението. |
| s-218
| Чуха захлопването на входната врата. |
| s-219
| Аксиния притича до баща си, притисна се в него и го погледна с големите си светли очи. |
| s-220
| - Татко, ти можеш! |
| s-221
| - И съвсем не си стар. |
| s-222
| Въздъхна, ех, ако тази промяна бе дошла по-рано! |
| s-223
| За да бъдеш богат, трябва да мислиш като богат. |
| s-224
| Да живееш като богат. |
| s-225
| Да действаш като богат. |
| s-226
| Да събираш парите си възможно най-бързо и да плащаш задълженията си възможно най-бавно. |
| s-227
| Железни правила! |
| s-228
| Тлъста хапка, без да го задави. |
| s-229
| Различно, но знаеше доколко и как. |
| s-230
| Възхищението в очите на подчинените му го ласкаеше, винаги се бе нуждаел от възхищение и винаги го бе получавал. |
| s-231
| Всички погледи като слънчогледи се извъртяха към вратата. |
| s-232
| Името му не им бе подсказало нищо, но младото лице с подкупващата усмивка, енергичната походка, елегантният му външен вид изведнъж ги поуспокои и те се отпуснаха назад с облекчение. |
| s-233
| - С господин Митев ще продължите онова, което оставям. |
| s-234
| Наистина зависеше само от тях. |
| s-235
| Усмихна се. |
| s-236
| Нито един от тях не би взел в своето частно издателство. |
| s-237
| И той нямаше да му е конкурент. |
| s-238
| Можеше да начертае бъдещето, без да е пророк или ясновидец. |
| s-239
| Това издателство беше обречено на бавно и дълго тлеене, докато си изгасне от само себе си. |
| s-240
| Не му бе мъчно за никого от тях. |
| s-241
| Това допълнително го възбуждаше. |
| s-242
| В едното му око се появи предателска сълза. |
| s-243
| - Няма да ви забравим |
| s-244
| Огромни, свежи букети, които като че ли изникнаха откъм гърбовете им. |
| s-245
| Удобно, сигурно, без отказване. |
| s-246
| - До скоро! |
| s-247
| Нямаше да ги отнесе вкъщи, бяха скарани с жена му и тя подхвърляше думи за развод. |
| s-248
| Нима си въобразяваше, че ще намери друг като него? |
| s-249
| Ще й върне свободата, щом толкова я иска. |
| s-250
| Обичаше ярката светлина и не се боеше от нея. |
| s-251
| И беше млад, в разцвета на силите си, в блестяща форма, здрав и привлекателен с огромния си чар, с който бе успявал да измами дори враговете си. |
| s-252
| Само да имаха дързостта да излязат насреща му. |
| s-253
| Беше, сега не е. |
| s-254
| Свърна към бюрото на Балкан и си купи билет за след седмица. |
| s-255
| Трябваше да изчака излизането на книгата. |
| s-256
| Христо Смирненски |
| s-257
| Приказка за стълбата |
| s-258
| 'Това не се отнася до мене!' |
| s-259
| - Кой си ти? |
| s-260
| - попита го Дяволът... |
| s-261
| Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. |
| s-262
| Погледът му бе стрелнат в далечината, където като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. |
| s-263
| Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топовни гърмежи. |
| s-264
| Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. |
| s-265
| За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. |
| s-266
| Гледаше и се усмихваше. |
| s-267
| - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя! |
| s-268
| Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци. |
| s-269
| - Вие мразите ония горе? |
| s-270
| - попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка. |
| s-271
| - О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. |
| s-272
| Пусни ме! |
| s-273
| Дяволът се усмихна: |
| s-274
| - Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам. |
| s-275
| - Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя... |
| s-276
| Аз съм беден, дрипав юноша... |
| s-277
| Дяволът пак се усмихна: |
| s-278
| - О, не, аз не искам толкоз много! |
| s-279
| Дай ми ти само слуха си! |
| s-280
| - Слуха си? |
| s-281
| Нека... |
| s-282
| - Ти пак ще чуваш! |
| s-283
| - успокои го Дяволът и му стори път. |
| s-284
| - Мини! |
| s-285
| Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна: |
| s-286
| - Стига! |
| s-287
| Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя! |
| s-288
| Момъкът спря и се вслуша: |
| s-289
| - И той пак се затече. |
| s-290
| Дяволът пак го спря: |
| s-291
| Дяволът: |
| s-292
| - Ти пак ще виждаш... |
| s-293
| Аз ще ти дам други, много по-хубави очи! |
| s-294
| Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надолу. |
| s-295
| Дяволът му напомни: |
| s-296
| - Виж голите им кървави меса. |
| s-297
| Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! |
| s-298
| А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози! |
| s-299
| През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. |
| s-300
| Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! |