| s-2
| Ако стихотворението е лошо, загубвам интерес към него още след първото прочитане. |
| s-3
| Художникът намира най-добрите черти от картината си, след като моделът му си е отишъл. |
| s-4
| В творческия процес моделът играе ролята на железата и теловете, върху които скулпторът закрепва глината и видението си. |
| s-5
| Още Аристотел справедливо беше забелязал, че докато историята повествува за станалото, поезията дава израз на възможното. |
| s-6
| Само така може да се обясни обстоятелството, че изкуството предугажда бъдещето. |
| s-7
| Над улицата прелетя птица. |
| s-8
| Наопаки, някакво стеснение я придружава винаги и само по него ние можем да я отгатнем. |
| s-9
| Най-тежък за бореца е часът на победата. |
| s-10
| Всяка извратеност почива върху една немощ. |
| s-11
| Мъгла има; но аз я виждам само пред осветения прозорец. |
| s-12
| Сякаш е негово дихание. |
| s-13
| Пътуваме цяла нощ. |
| s-14
| Влакът лети с пълна бързина. |
| s-15
| Край прозорците се носят сенки на дървета и телеграфни стълбове. |
| s-16
| В тоя град, прорязан от водата, морето те дебне отвсякъде. |
| s-17
| Антологията е една форма на критика. |
| s-18
| Бъбривостта, както развратът, опустошава душата. |
| s-19
| Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. |
| s-20
| Светлините на града ни пречат да ги виждаме. |
| s-21
| Началото от произведенията, особено на млади писатели, е най-често излишно и може спокойно да се изостави. |
| s-22
| В него авторът се готви да каже нещо, но не е казал още нищо. |
| s-23
| То е като настройване на инструментите, преди да почне музиката. |
| s-24
| Пръстта е също жива. |
| s-25
| Аз виждам всяка година как големият трап в градината се издига все повече и повече, расте и се изпълва, както се изпълва рана. |
| s-26
| Един принцип, който иска да обясни безусловно всичко, в действителност не обяснява нищо. |
| s-27
| Талантът е по-често явление от характера. |
| s-28
| През нощта неочаквано се събуждам. |
| s-29
| Ставам и отивам при отворения прозорец. |
| s-30
| Върху двора като преспи сняг лежи студената светлина на луната. |
| s-31
| Мисълта ми е плаха птичка: чуждото присъствие я пропъжда. |
| s-32
| Колко далечни изглеждат светлините в нощта! |
| s-33
| Когато стигнем до тях, виждаме, че са били съвсем близо. |
| s-34
| Богатите със събития епохи са повърхностни. |
| s-35
| От много преживявания хората нямат време да се вдълбочат. |
| s-36
| Остроумните хора не обичат, когато други остроумничат над тях. |
| s-37
| Провинцията е по-малка сестра на столицата и както става обикновено с по-малките сестри, износва старите й дрехи и идеи. |
| s-38
| И напразно тълкува успеха си като влияние: той е тук повлияният. |
| s-39
| Хуморът е веселата смърт на поета. |
| s-40
| Той предполага сила да видиш истината и смелост да я кажеш. |
| s-41
| За един писател, влюбен в истината, не съществуват ни приятели, ни семейство, ни родина. |
| s-42
| Оригиналният не търси да бъде оригинален. |
| s-43
| Чарът на едно художествено произведение, особено на едно хубаво стихотворение, не се изчерпва с едно четене. |
| s-44
| Героизмът съществува за другите. |
| s-45
| Затова и всяка истинска слава е посмъртна. |
| s-46
| Въздържанието и в литературата е добродетел. |
| s-47
| Никой автор не е доволен от своя преводач. |
| s-48
| Голяма поезия имат и примитивните народи. |
| s-49
| Не, моята хитрост е още по-голяма: аз пиша само добрите. |
| s-50
| За поетите думата освен значение е особено съчетание от звуци, има особена дължина и тежест, съдържа особена багра, носи особена атмосфера. |
| s-51
| Те я виждат, чуват, опипват и усещат. |
| s-52
| Който няма това сетивно, ако щете, материално отношение към нея, той не е поет. |
| s-53
| Лято. |
| s-54
| Минал е сенокосът. |
| s-55
| Купите сено стоят като копчета по жълтозелената дреха на ливадата. |
| s-56
| Поезията умира от много музика. |
| s-57
| Семинарията е, изглежда, място, дето човек най-лесно може да изгуби вярата си. |
| s-58
| Най-хубавият момент от пътуването е завръщането. |
| s-59
| Така е за мен. |
| s-60
| Животът на всеки човек е в края на краищата един неуспех. |
| s-61
| Не се мъчи да измисляш: казвай без страх истината! |
| s-62
| Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе. |
| s-63
| Зад един хуморист стои най-често един консерватор. |
| s-64
| Човек е най-самотен в успеха си. |
| s-65
| Тогава и приятелите му го напускат. |
| s-66
| Малокултурният е склонен към разни теории и теоретизирания. |
| s-67
| Истинският учен цени повече от всичко факта. |
| s-68
| Докато повехналият лист се носи във въздуха, сянката му го следва по земята. |
| s-69
| Когато те се съединят, листът е паднал. |
| s-70
| Ако хората бяха съвършени, нямаше да се различават помежду си. |
| s-71
| Дори снежинките под фенера върху побелелия тротоар. |
| s-72
| От момента, когато се намеси съзнанието, естествеността е вече невъзможна. |
| s-73
| Безсмъртие в паметта на потомството! |
| s-74
| Не бих искал да имам славата за съпруга. |
| s-75
| Предпочитам я любовница. |
| s-76
| Затова може би има и толкова критици. |
| s-77
| Всяко силно чувство е суеверно. |
| s-78
| Бездействието поддържа завистта. |
| s-79
| Старостта - тази безобразна възраст, когато космите падат от главата и почват да растат по ушите. |
| s-80
| Граматически правилната фраза е като правата, теглена с линийка: в нея няма живот. |
| s-81
| Но този недостатък прави чест на оня, който го има. |
| s-82
| Един простак не страда никога от чувство за малоценност. |
| s-83
| Асен стоеше до прозореца и гледаше към улицата, когато вратата се отвори и надникна жена му. |
| s-84
| Не се обърна, усети я съвсем до себе си по парфюма й и преди да чуе гласа й, каза твърдо: - Работя.. |
| s-85
| - Хм...- чу почти беззвучния възглас на Вики, както всеки път, когато категорично се противопоставяше да разговарят. |
| s-86
| Тя нямаше да разбере и сега, както винаги, че дори когато гледа през прозореца, наистина работи. |
| s-87
| Той почти не ги виждаше, в кръвта му нахлуваше единствено брауновото им движение, ритъма на приведените или изправените им рамене, усмихнатите им или намръщени лица, размаха на ръцете им, походките им, гласовете им, които също не чуваше, докато не го прободеше някоя точно определена дума, някой точно определен жест или усмивка. |
| s-88
| Той усещаше дори мириса им, потръпването на телата им, убожданията по нервите им, притъпените или изострени реакции, думите, усмивките, непредсказуемите им постъпки и предсказуемите. |
| s-89
| Невъзвратимо. |
| s-90
| Нямаше го. |
| s-91
| За бъдещето. |
| s-92
| За тяхното и своето. |
| s-93
| В същата посока? |
| s-94
| По същия начин? |
| s-95
| Щяха ли да го подкрепят? |
| s-96
| Валери, Светльо и Румен? |
| s-97
| Когато тя навършваше двайсет, той щеше да е на шейсет. |
| s-98
| Ако ги достигне... |
| s-99
| Момчетата се бавеха. |
| s-100
| Погледна часовника си, дръпна се от перваза и бавно тръгна към кухнята, за да си направи кафе. |
| s-101
| Скочи, едва не катурна чашата и се метна в прегръдките му. |