| s-302
| Изведнъж нещо свирна във въздуха като камшик и докато се усетя, яко се омота около мене. |
| s-303
| Изправих се, преди отново да ме връхлети. |
| s-304
| Като дочета романа си, ще си поговорим. |
| s-305
| Като си спомняше снощната среща с Пиротски, горският разбираше, че нещата стават по-сложни. |
| s-306
| Князът се върна по същия път и влезе в манастирския двор, когато беше се разсъмнало напълно. |
| s-307
| Когато вече да влезе в хотела, тя току се извърна и викна. |
| s-308
| Когато влезе, той дишаше тежко. |
| s-309
| Когато влезе, той дишаше тежко. |
| s-310
| Минава цяла седмица от моето настаняване във вилата, додето чернокосата се появи отново. |
| s-311
| Но откак умря жена му, той се промени. |
| s-312
| Но очарованието се засилва още повече, когато посещаваме три гробници от Долината на царете. |
| s-313
| Откак се ожени, не излизаш често по свят. |
| s-314
| Посягам, но преди да те хвана, ти отлиташ. |
| s-315
| Право да ви кажа, господа, светнаха ми очите, като го видях. |
| s-316
| Преди да поиска от чужди хора, старият мислел, мълчал... |
| s-317
| Това бяха най-хубавите му часове, откакто се върна от фронта. |
| s-318
| Три часа става вече, откак в Копривщица гърмят пушките. |
| s-319
| Трябваше да чака десетина минути, докато освободят входа за моста. |
| s-320
| Тъкмо се изправих и мислех за раната си, когато нещо ме бодна в окото. |
| s-321
| Щом заминат, пренеси се у дома. |
| s-322
| Щом колоната спря, моментално всички се натръшкаха по земята. |
| s-323
| Щом се намали температурата на парата, веднага налягането спада. |
| s-324
| Аз нямам право повече да мълча. |
| s-325
| Вдигаше се кавга, каквато можеше да се чуе само в една циганска къща. |
| s-326
| Всички, които пристигнахме, бяхме настанени веднага. |
| s-327
| Дори самобръсначките се придружават от упътване как да бъдат ползвани. |
| s-328
| Едва ли доктор се залавя за операция с такова внимание, с каквото Димо се хвана за ботушите на поручика. |
| s-329
| Запали, снахо, пещта, да опечем агнето, дето ще го донесат. |
| s-330
| Запали, снахо, пещта, да опечем агнето, дето ще го донесат. |
| s-331
| Който поп чете по-малко, той кади по-много. |
| s-332
| Който се учи, той ще сполучи. |
| s-333
| Куп бели гъски, които лежаха на двора, подплашено се разбягваха и съскаха. |
| s-334
| Малкото мъже, които бяха останали, бяха мирни занаятчии... |
| s-335
| На събранието присъстваха и студенти, някои от които се изказаха. |
| s-336
| Не остана под небето сила да не устои срещу тях. |
| s-337
| Но и при най-силното напрежение идат минути, когато силите отпадат и изневеряват. |
| s-338
| Но между тях и мястото, откъдето гръмна пушката, имаше дълбока пропаст. |
| s-339
| От определението за ос следва, че произволен диаметър на една повърхнина от втора степен е ос на сноп диаметрални равнини, който сноп се описва от диаметралната равнина... |
| s-340
| Рядко имаше някой да се мери с него по хубост и сила... |
| s-341
| След това между него и жена му избухна караница дали да ходят сутринта рано на черква. |
| s-342
| Така и решиха всички, които бяха събрани в черква. |
| s-343
| Той сякаш бе загубил най-простото чувство - да усеща физически болки... |
| s-344
| Той успокои развълнуваната девойка с тържественото обещание, че ще направи от нея неподражаема богиня на хубостта... |
| s-345
| Тук дали няма някой да ни подслушва? |
| s-346
| Добре е, когато различните вещества са обагрени в различни цветове. |
| s-347
| Който няма, лесно обещава. |
| s-348
| Мъка е, когато не се боиш от нищо. |
| s-349
| Не е хубаво да се мъчиш. |
| s-350
| Но излезе, че Стойко наистина е бил на преглед вчера. |
| s-351
| Скъпо се плаща на тази земя да бъдеш човек. |
| s-352
| Стопанката каза, че е хубаво, като има сметана. |
| s-353
| Съвсем ясно е, че той се е страхувал от вас. |
| s-354
| Ясно беше, че е извършено предателство. |
| s-355
| Впрочем не сме ние, които ще трябва да решаваме този въпрос. |
| s-356
| Движенията на мисъл и настроение са, които разнообразяват строя на всяко възможно изречение. |
| s-357
| Най-важният въпрос за нас е какъв специалист ще ни изпратят. |
| s-358
| Та думата ми беше, че разбойник не умира. |
| s-359
| Учителите са, които ще вдъхнат живот на плана със своите знания и педагогическо майсторство. |
| s-360
| В тежките мигове хората ще се тълпят около него и ще го гледат в устата. |
| s-361
| Едното око напомняше чудовищно синя гъба, и носът беше смазан, и устата беше разкъсана. |
| s-362
| Елица дойде, та застана пред Момчил под дървото. |
| s-363
| Направи добро, па го хвърли в морето. |
| s-364
| Отиде право при него, че се на юнак похвали. |
| s-365
| Той взе ножа и пак тъй предпазливо и на пръсти излезе от двора на селището и тръгна към гората. |
| s-366
| Хем го храниш, хем те лае. |
| s-367
| Ще иде, па каквото ще да става. |
| s-368
| Вечерният здрач бавно и неусетно потъмня. |
| s-369
| Витае трета нощ над водната пустиня. |
| s-370
| Дъждът плющи в нощний мрак. |
| s-371
| Живях в заключени простори, в неумолима пустота. |
| s-372
| Из кривите селски улички заскърцаха кола. |
| s-373
| Нашите славни битки в отечество България ги помни народът. |
| s-374
| Неговата голяма и бяла къща беше на лично място сред селото. |
| s-375
| Редом с очерка, късият разказ е най-оперативният жанр. |
| s-376
| С плахи, крадливи стъпки то стигна сред поляната. |
| s-377
| Това беше последната, фаталната среща на Славейков с българската действителност. |
| s-378
| Трънки зреят по заглъхналия в бурен път за Тутракан. |
| s-379
| Тънък и студен ветрец повея над потъналата във влага земя. |
| s-380
| Бива ли така да говориш? |
| s-381
| Бранков успя в два дни да изгледа всички забележителни места на главния наш черноморски град. |
| s-382
| Българската артилерия бе успяла да заеме позиции и откри яростен огън по отстъпващите немски вериги. |
| s-383
| Взех че скроих друг план. |
| s-384
| Войниците продължаваха да копаят окопите. |
| s-385
| Вятърът спря да духа. |
| s-386
| Дъждът продължаваше да шуми навън. |
| s-387
| Една веща ръка би могла да съчетае тия звуци в сложна и хубава мелодия. |
| s-388
| Ела да се разберем. |
| s-389
| Ела ме, майко, прегърни, и в красно чело целуни. |
| s-390
| Еньо продължаваше да гледа втрещено. |
| s-391
| Ето защо се налага ПТУ-тата да съществуват и за в бъдеще. |
| s-392
| Жела умееше да се докарва и знаеше кога да бъде по-смела. |
| s-393
| И момъкът почна да се взира в тъмнината. |
| s-394
| Кашлица и сиромашия не могат да се крият. |
| s-395
| Когато почна да изгрява месецът, навън ставаше видело и снегът лъщеше. |
| s-396
| Лоши уста всичко могат да кажат. |
| s-397
| Мъже бяха, не идеше да плачат. |
| s-398
| Най-после Павел престана да си идва. |
| s-399
| Народът продължаваше да се вълнува. |
| s-400
| Наум се залови да разказва. |
| s-401
| Не мога да те позная бе. |