| s-202
| Аз забелязах, че той успя да хвърли бърз поглед на жълтиците. |
| s-203
| Аз забравих да затворя и да пусна завесата на вратата на нашето купе. |
| s-204
| Аз обичах да разговарям с него. |
| s-205
| Аз се наемам да ги смажа бързо, ако ме подкрепите. |
| s-206
| В село говорят, че си убит. |
| s-207
| Виждам, че идва често. |
| s-208
| Гърция мисли да играе важна роля в съдбите на Турция. |
| s-209
| Донеси каквото ти казах. |
| s-210
| Една силна ръка го хвана за шията като железни клещи и го накара да седне на мястото си. |
| s-211
| Забравих да ти кажа утре рано да си дойдеш. |
| s-212
| И ето виждам да се приближава към нас тъмна, вълнуваща се маса хора. |
| s-213
| Надявам се да си живеят добре. |
| s-214
| Не видях да ми е пипал книгите на масата. |
| s-215
| Не зная да е идвал той. |
| s-216
| Не зная да му кажа ли всичко. |
| s-217
| Не зная дали утре да отида у тях. |
| s-218
| Не зная как да се живее без пари. |
| s-219
| Не мога да си спомня да е пяла. |
| s-220
| Не помня да съм се карал с нея. |
| s-221
| Няма нужда да казвам, че не затворих очи цяла нощ. |
| s-222
| Отдавна съм забранил да се вдига шум. |
| s-223
| Питах се как ще живея с тези хора. |
| s-224
| Пия каквото си искам. |
| s-225
| Пожела им да са живи и здрави. |
| s-226
| Помислете как ще стигнете дотам. |
| s-227
| Помня, че в тая минута бях твърде смутен. |
| s-228
| Попитах го да не би да няма пари. |
| s-229
| Попитах го кой е идвал. |
| s-230
| Почти от сутринта с малки паузи чувахме да бие камбана. |
| s-231
| Почти от сутринта с малки паузи чувахме да бие камбана. |
| s-232
| Решил бях не да мълча, а да кажа всичко. |
| s-233
| Страшният глад бе го принудил да слезе в планината. |
| s-234
| Събрал съм малко глина, но не зная какво да направя от нея. |
| s-235
| Те съзнаваха, че са сторили грешка. |
| s-236
| Че го обичаш, зная добре. |
| s-237
| Ще го види, че идва всеки ден. |
| s-238
| Аз мисля, че утре ще умре, освен ако е ранен в крилото. |
| s-239
| Вместо да отида аз, ще отидеш ли ти? |
| s-240
| Вместо да се наведе, той вдигна главата си. |
| s-241
| Вместо да се успокои, страхът и безпокойството му още повече пораснаха. |
| s-242
| Заседанията на народното събрание са публични, освен когато то реши, че важни държавни интереси налагат заседанието да бъде тайно. |
| s-243
| Мога винаги да идвам у вас, освен когато имам училище. |
| s-244
| Тя бе все още хубава, освен че бе малко понапълняла. |
| s-245
| Вземат си в харема колкото си искат жени. |
| s-246
| Вземи си колкото искаш ябълки. |
| s-247
| Доколкото ми е известно, никой досега не е разглеждал подробно този въпрос. |
| s-248
| Гдето стъпи, трева не никне... |
| s-249
| И все пак не можеш да се върнеш, откъдето си тръгнал... |
| s-250
| Всички почнаха да се спасяват, както могат. |
| s-251
| Карайте, както сте я намислили. |
| s-252
| Кметът политна, сякаш да се поклони. |
| s-253
| Не се плаши, ще те отмъкна, без никой да забележи. |
| s-254
| Първо, той отказал да духне в тръбичката, както е очевидно. |
| s-255
| Съдиите, както се виждаше, бяха закъснели. |
| s-256
| Колкото и да викаш, напразно е. |
| s-257
| Макар да беше още сърдит, излезе да изпълни поръчката. |
| s-258
| Макар че го оборваше сън, той дълго време не можа да заспи. |
| s-259
| Не съм тукашен, та не ви познавам. |
| s-260
| Писано е било да стане, затова е станало. |
| s-261
| През нощта валя хубав пролетен дъжд, затова денят бе хубав, чист, весел, като окъпан. |
| s-262
| Разсипан си, затуй го казваш. |
| s-263
| Стана ми горещо, та трябваше да сваля старото си палто. |
| s-264
| Хайдутин ли съм да ме връзваш? |
| s-265
| Ако го видя, ще му кажа. |
| s-266
| Ако дойдеш, тръгваме веднага. |
| s-267
| Ако дойдеш, тръгваме веднага. |
| s-268
| Ако ме обичаше повече, щеше да се реши. |
| s-269
| Ако ми дадеш билет, бих отишъл на театър. |
| s-270
| Ако не видиш злото, не познаваш доброто. |
| s-271
| Ако потопим в разтвор от киселина син лакмус, той става червен. |
| s-272
| Ако ще тръгваш, тръгвай! |
| s-273
| Броя до десет и ако не дойде, аз тръгвам. |
| s-274
| В случай че забравя, ще ме подсетиш. |
| s-275
| Да беше татко, той би се съгласил. |
| s-276
| Муха да бръмне, ще го събуди. |
| s-277
| Само да ме излъжеш, не си ми приятел повече. |
| s-278
| Забраних му да работи, за да си почине. |
| s-279
| И ти отиде да му помогнеш! |
| s-280
| И ти отиде да му помогнеш! |
| s-281
| Иди да му помогнеш! |
| s-282
| Много пъти той вдигаше ръка да бие. |
| s-283
| Пусни ме да видя колибата. |
| s-284
| Той се дръпна, за да направи път на жената. |
| s-285
| Заговори бързо, защото младите приближаваха. |
| s-286
| Заговорих по-високо, защото имах чувството, че той не ме чува. |
| s-287
| Не мога да гледам хората в очите, сякаш съм гузна за нещо пред тях. |
| s-288
| Той вървеше мъчно, защото дрехите му бяха пълни с вода... |
| s-289
| Тъкмо защото е много смутена, тя се държи с последни усилия на волята си. |
| s-290
| Уморих се да тичам. |
| s-291
| Я ставай, че ще се простудиш на голата земя. |
| s-292
| А това време щеше да настане, щом храната се привърши и хората се изплашат от безумието си. |
| s-293
| Бих слушал, докато мръкне. |
| s-294
| Бях се отдалечил на двеста метра от колата, когато чух изстрел. |
| s-295
| Да вървим, докато не са светнали лампите. |
| s-296
| Да вървим, докато не са светнали лампите. |
| s-297
| Докато берете памука, няма да ги освобождаваш. |
| s-298
| Докато берете памука, няма да ги освобождаваш. |
| s-299
| Докато да извикам, че падам, намерих се във водата. |
| s-300
| Докато се разхождаше бавно из двора, патицата оглеждаше кладенеца. |
| s-301
| И станаха трийсет дни, откакто съм тук. |