Sentence view
Universal Dependencies - Bulgarian - BTB
| Language | Bulgarian |
|---|
| Project | BTB |
|---|
| Corpus Part | train |
|---|
| Annotation | Simov, Kiril; Osenova, Petya; Popel, Martin |
|---|
showing 101 - 200 of 202 • previous • next
Докато повечето селяни още носеха червен пояс и сиви потури, даскалът вече обличаше френски дрехи.
s-101
brezinski-s164
Докато повечето селяни още носеха червен пояс и сиви потури, даскалът вече обличаше френски дрехи.
Макар и с малко пари, не можа да купи тъй желаната вещ.
s-102
brezinski-s165
Макар и с малко пари, не можа да купи тъй желаната вещ.
Само веднъж си спомни удобствата на своя дом.
s-103
brezinski-s167
Само веднъж си спомни удобствата на своя дом.
Случайно погледът му се спря върху един старец.
s-104
brezinski-s168
Случайно погледът му се спря върху един старец.
Те се спотаиха някак виновно.
s-105
brezinski-s169
Те се спотаиха някак виновно.
Той се бави доста.
s-106
brezinski-s170
Той се бави доста.
Беше топла, тиха привечер.
s-107
brezinski-s173
Беше топла, тиха привечер.
Всички носят по един недъг и една надежда.
s-108
brezinski-s174
Всички носят по един недъг и една надежда.
Над изгорелите поля и посеви, над почернелите угари и пропуканата земя затрепера страшна мараня.
s-109
brezinski-s175
Над изгорелите поля и посеви, над почернелите угари и пропуканата земя затрепера страшна мараня.
Чичо Дянко се наведе и като видя тънката, едва забележима рязка, надигна се и се хвана за главата.
s-110
brezinski-s176
Чичо Дянко се наведе и като видя тънката, едва забележима рязка, надигна се и се хвана за главата.
Витае трета нощ над водната пустиня.
s-111
brezinski-s177
Витае трета нощ над водната пустиня.
Дядо Захари гледа и се чуди.
s-112
brezinski-s178
Дядо Захари гледа и се чуди.
Моят стих е като камък.
s-113
brezinski-s179
Моят стих е като камък.
Него ден - на бащините си третини - видя той доде лакомията може да заслепи хората.
s-114
brezinski-s180
Него ден - на бащините си третини - видя той доде лакомията може да заслепи хората.
Всеки човек и всеки народ тегли от ума си.
s-115
brezinski-s183
Всеки човек и всеки народ тегли от ума си.
За кой българин Балканът не е живо същество?
s-116
brezinski-s184
За кой българин Балканът не е живо същество?
Никакъв глас, никакъв вик не се обаждаше.
s-117
brezinski-s185
Никакъв глас, никакъв вик не се обаждаше.
Наизлязоха слуги, светнаха фенери и дълги шипове светлина прорязаха тъмнината.
s-118
brezinski-s188
Наизлязоха слуги, светнаха фенери и дълги шипове светлина прорязаха тъмнината.
Дълга колона автомобили потегля към Делхи.
s-119
brezinski-s189
Дълга колона автомобили потегля към Делхи.
Имаше паница печени картофи.
s-120
brezinski-s190
Имаше паница печени картофи.
Ти идеш от дълбочината на вековете, от потъмнелите страници на историята.
s-121
brezinski-s191
Ти идеш от дълбочината на вековете, от потъмнелите страници на историята.
Неведнъж съм чувствал как се изхабяват духовните ми сили.
s-122
brezinski-s192
Неведнъж съм чувствал как се изхабяват духовните ми сили.
Още звучи в ушите ми сладкият смях.
s-123
brezinski-s194
Още звучи в ушите ми сладкият смях.
Победителят се отпуска небрежно на стола до мене и едва тогава си дава труда да ме забележи.
s-124
brezinski-s197
Победителят се отпуска небрежно на стола до мене и едва тогава си дава труда да ме забележи.
Ни мисъл радостна за син любезни, ни благочестие / не победиха жаждата у мен да видя свят.
s-125
brezinski-s198
Ни мисъл радостна за син любезни, ни благочестие / не победиха жаждата у мен да видя свят.
Твоите писма прогониха самотата около мен.
s-126
brezinski-s199
Твоите писма прогониха самотата около мен.
Над селото зад тях и над запалената гора нататък тежеше облак дим.
s-127
brezinski-s201
Над селото зад тях и над запалената гора нататък тежеше облак дим.
В хубавите й черни очи още личеше влагата на живота, сякаш те продължаваха да съзерцават студената декемврийска нощ навън.
s-128
brezinski-s203
В хубавите й черни очи още личеше влагата на живота, сякаш те продължаваха да съзерцават студената декемврийска нощ навън.
Най-вече го вбеси онази жена вън, която бе дръзнала да дойде тук.
s-129
brezinski-s206
Най-вече го вбеси онази жена вън, която бе дръзнала да дойде тук.
Една отпрана дъска отстрани постоянно, еднообразно, глухо и безразсъдно клепеше.
s-130
brezinski-s207
Една отпрана дъска отстрани постоянно, еднообразно, глухо и безразсъдно клепеше.
Конете се опитваха да потеглят, но оня отпред ги държеше и се мъчеше да ги обърне.
s-131
brezinski-s208
Конете се опитваха да потеглят, но оня отпред ги държеше и се мъчеше да ги обърне.
Край стената отдясно се промъкваше еснаф, чиито руси мустаци се хвърляха в очи.
s-132
brezinski-s209
Край стената отдясно се промъкваше еснаф, чиито руси мустаци се хвърляха в очи.
Горските долини трепетно повтарят на боя ревът.
s-133
brezinski-s212
Горските долини трепетно повтарят на боя ревът.
И винаги съм гледал било на власт, било в опозиция, да помогна, доколкото мога, с моето скромно мнение и съвет.
s-134
brezinski-s224
И винаги съм гледал било на власт, било в опозиция, да помогна, доколкото мога, с моето скромно мнение и съвет.
Той не можеше да се насити на тая миризма, на тоя неопределен дъх.
s-135
brezinski-s227
Той не можеше да се насити на тая миризма, на тоя неопределен дъх.
На тая скромна обществена длъжност Марко не щадеше ни труд, ни време.
s-136
brezinski-s228
На тая скромна обществена длъжност Марко не щадеше ни труд, ни време.
И друго беше забелязал дядо Руси.
s-137
brezinski-s229
И друго беше забелязал дядо Руси.
Тогава той ставаше неспокоен и му се струваше, че е душно.
s-138
brezinski-s232
Тогава той ставаше неспокоен и му се струваше, че е душно.
Кажи му да се търкулне в леглото и тъй да се престори на болен.
s-139
brezinski-s242
Кажи му да се търкулне в леглото и тъй да се престори на болен.
Тръгнахме седмина да се бием.
s-140
brezinski-s243
Тръгнахме седмина да се бием.
А непознатият все тъй бързаше с широки крачки, с разперени ръце, усмихнат.
s-141
brezinski-s244
А непознатият все тъй бързаше с широки крачки, с разперени ръце, усмихнат.
Знаех го само като изпълнителен и работлив другар.
s-142
brezinski-s249
Знаех го само като изпълнителен и работлив другар.
Те ме смятат вече за свой.
s-143
brezinski-s253
Те ме смятат вече за свой.
Хората, изумени, стояха на двора.
s-144
brezinski-s257
Хората, изумени, стояха на двора.
Тая поляна, обрасла с гъста трева и хвойнови храсти, изглеждаше още зелена и свежа.
s-145
brezinski-s258
Тая поляна, обрасла с гъста трева и хвойнови храсти, изглеждаше още зелена и свежа.
Водата, черна и страшна, шумеше глухо пред него.
s-146
brezinski-s260
Водата, черна и страшна, шумеше глухо пред него.
Ръкавите му са извънредно къси и откриват китките на ръцете му, големи и груби.
s-147
brezinski-s263
Ръкавите му са извънредно къси и откриват китките на ръцете му, големи и груби.
Старецът, изненадан от внезапната злост на двете си снахи, седна на прага.
s-148
brezinski-s264
Старецът, изненадан от внезапната злост на двете си снахи, седна на прага.
Бурята се усилваше.
s-149
brezinski-s275
Бурята се усилваше.
В събота стрина Марина домъкна от лозето една голяма кошница, пълна с вишни.
s-150
brezinski-s277
В събота стрина Марина домъкна от лозето една голяма кошница, пълна с вишни.
Аз обичам всички хора на изкуството, включително и клоуните.
s-151
brezinski-s280
Аз обичам всички хора на изкуството, включително и клоуните.
Някога, много отдавна, преди повече от сто години, прадядото на дядо Манол беше построил тази тепавица.
s-152
brezinski-s282
Някога, много отдавна, преди повече от сто години, прадядото на дядо Манол беше построил тази тепавица.
Слязоха майстори от Балкана, запретнаха се, дигнаха чукове, забиха длета в камъните, почнаха градежа.
s-153
brezinski-s288
Слязоха майстори от Балкана, запретнаха се, дигнаха чукове, забиха длета в камъните, почнаха градежа.
Върху смълчаната долина легна гъста виолетова сянка, въздухът охладня, обадиха се щурци.
s-154
brezinski-s290
Върху смълчаната долина легна гъста виолетова сянка, въздухът охладня, обадиха се щурци.
Той отпушваше водата и кречеталото затракваше.
s-155
brezinski-s292
Той отпушваше водата и кречеталото затракваше.
Жените я гледаха продължително и със завист, мъжете я проследяваха с някакво особено любопитство.
s-156
brezinski-s293
Жените я гледаха продължително и със завист, мъжете я проследяваха с някакво особено любопитство.
Севда шеташе пъргаво, обикаляше софрата, подканяше гостите, навеждаше се, разреждаше нарязания хляб, сипваше ястия.
s-157
brezinski-s294
Севда шеташе пъргаво, обикаляше софрата, подканяше гостите, навеждаше се, разреждаше нарязания хляб, сипваше ястия.
Денем му сянка пази орлица / и вълк му кротко раната ближе.
s-158
brezinski-s295
Денем му сянка пази орлица / и вълк му кротко раната ближе.
Кръвта пълнеше дланта му, та преливаше между пръстите и течеше по земята.
s-159
brezinski-s296
Кръвта пълнеше дланта му, та преливаше между пръстите и течеше по земята.
И го гледаше с омраза и тържество, па се обърна и се затича към вратата на воденицата.
s-160
brezinski-s297
И го гледаше с омраза и тържество, па се обърна и се затича към вратата на воденицата.
Направи добро, та го хвърли в морето.
s-161
brezinski-s298
Направи добро, та го хвърли в морето.
Синьото цвете цъфтеше, малки го моми беряха, че го на китки виеха.
s-162
brezinski-s299
Синьото цвете цъфтеше, малки го моми беряха, че го на китки виеха.
Слуга донесе чибук, но агата не го взе.
s-163
brezinski-s304
Слуга донесе чибук, но агата не го взе.
Досега нощем мръзнехме в ледената пещера, ала през деня слънцето ни съживяваше.
s-164
brezinski-s305
Досега нощем мръзнехме в ледената пещера, ала през деня слънцето ни съживяваше.
Та остави ти парите, ами ще стана за смях на хората.
s-165
brezinski-s306
Та остави ти парите, ами ще стана за смях на хората.
О, човек е хитър, той направя всичко, стига само да има тука.
s-166
brezinski-s307
О, човек е хитър, той направя всичко, стига само да има тука.
Той не е шпионин, само е голям будала.
s-167
brezinski-s309
Той не е шпионин, само е голям будала.
Той се отдаде на пости, ядеше гъби, молеше се на бога, ала не преставаше да мисли за голата девица от езерото.
s-168
brezinski-s311
Той се отдаде на пости, ядеше гъби, молеше се на бога, ала не преставаше да мисли за голата девица от езерото.
Който пее, зло не мисли.
s-169
brezinski-s312
Който пее, зло не мисли.
Който падне в бой за свобода, не умира.
s-170
brezinski-s313
Който падне в бой за свобода, не умира.
Мъчно е да се повярва, че вълчицата отива и се връща оттам.
s-171
brezinski-s316
Мъчно е да се повярва, че вълчицата отива и се връща оттам.
През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели.
s-172
brezinski-s317
През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели.
Смяташе се тогава, че монетарната реформа ще е достатъчна.
s-173
brezinski-s318
Смяташе се тогава, че монетарната реформа ще е достатъчна.
Той погледна нещастния си брат, чието лице вече не се виждаше от кръв.
s-174
brezinski-s321
Той погледна нещастния си брат, чието лице вече не се виждаше от кръв.
Той си спомни за писмото, което преди два месеца беше писал на Райна.
s-175
brezinski-s322
Той си спомни за писмото, което преди два месеца беше писал на Райна.
И двамата имаха поръка да забавляват гостенина.
s-176
brezinski-s323
И двамата имаха поръка да забавляват гостенина.
Потреперах от мисълта дали не са заловили Дякона.
s-177
brezinski-s326
Потреперах от мисълта дали не са заловили Дякона.
Сега му се отдаде случай да изпита силите си.
s-178
brezinski-s327
Сега му се отдаде случай да изпита силите си.
Хайде, я разправи днес какво ви предава учителят.
s-179
brezinski-s328
Хайде, я разправи днес какво ви предава учителят.
Не ме попитаха тогава къде ми беше по-добре.
s-180
brezinski-s330
Не ме попитаха тогава къде ми беше по-добре.
Ние не знаехме дали ротният командир беше наистина недоволен от нас.
s-181
brezinski-s331
Ние не знаехме дали ротният командир беше наистина недоволен от нас.
Вечерта, преди да тръгне, Войка го повика при воденицата.
s-182
brezinski-s338
Вечерта, преди да тръгне, Войка го повика при воденицата.
Вечерта, преди да тръгне, Войка го повика при воденицата.
s-183
brezinski-s339
Вечерта, преди да тръгне, Войка го повика при воденицата.
Утре, като им тропнат на портата сватовете, няма да има време.
s-184
brezinski-s344
Утре, като им тропнат на портата сватовете, няма да има време.
Водата е тъй бистра, че камъчетата се броят по дъното.
s-185
brezinski-s345
Водата е тъй бистра, че камъчетата се броят по дъното.
Тръгваме на заход слънце, тъй като дългия път трябва да минем през нощта.
s-186
brezinski-s349
Тръгваме на заход слънце, тъй като дългия път трябва да минем през нощта.
Тя тичаше към него и простираше ръце, като да го запази той разтвори ръце като да я прегърне.
s-187
brezinski-s350
Тя тичаше към него и простираше ръце, като да го запази той разтвори ръце като да я прегърне.
Ако не бях ви дръпнал, щяха да ви прегазят конете.
s-188
brezinski-s351
Ако не бях ви дръпнал, щяха да ви прегазят конете.
Да не си продумал никому, че езика ти отрязвам.
s-189
brezinski-s352
Да не си продумал никому, че езика ти отрязвам.
Да се махне, че да миряса селото.
s-190
brezinski-s353
Да се махне, че да миряса селото.
И жена нали е - гледа се в огледалото, пише веждите си и се смее.
s-191
brezinski-s354
И жена нали е - гледа се в огледалото, пише веждите си и се смее.
Никога няма да похарчат нито лев от тях, освен ако къщата наистина се събори над главите им.
s-192
brezinski-s360
Никога няма да похарчат нито лев от тях, освен ако къщата наистина се събори над главите им.
Той не можеше да има друга вина пред властите, освен че е знаел за приготовлението на въстанието.
s-193
brezinski-s362
Той не можеше да има друга вина пред властите, освен че е знаел за приготовлението на въстанието.
Гръмотевицата се чува да буботи надалеч.
s-194
brezinski-s364
Гръмотевицата се чува да буботи надалеч.
От стълбата тя видя Костадин как върза коня за бряста до колибата.
s-195
brezinski-s365
От стълбата тя видя Костадин как върза коня за бряста до колибата.
Тя се престори, че нищо не е видяла.
s-196
brezinski-s367
Тя се престори, че нищо не е видяла.
Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Белчо, който пасеше кротко на слога, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ.
s-197
brezinski-s368
Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Белчо, който пасеше кротко на слога, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ.
Той се изкачваше по високото било на планината, където вятърът къдреше тревата на поляните, а наоколо беше синьо небе и бели облаци.
s-198
brezinski-s369
Той се изкачваше по високото било на планината, където вятърът къдреше тревата на поляните, а наоколо беше синьо небе и бели облаци.
- Няма да го поканя!
s-199
brezinski-s370
- Няма да го поканя!
- намръщи се той.-
s-200
brezinski-s371
- намръщи се той.-
Edit as list • Text view • Dependency trees