| s-1
| Показаха ми моите противоречия и аз се съгласих, че са такива, но при все това ги оставих. |
| s-2
| Огънят може да угасне понякога и от много гориво. |
| s-3
| Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството. |
| s-4
| Увеличавайки се, количеството става по-голямо количество. |
| s-5
| Днес чудото го нямаше. |
| s-6
| И тримата? |
| s-7
| не я разбра, но невероятно омекна. |
| s-8
| учуди се и се взря в личицето й, наистина бе пораснала. |
| s-9
| Избърса ги с опакото на ръката си, те продължиха да си текат. |
| s-10
| Та той на нейните години само драскаше и не след дълго се срамуваше от опитите си. |
| s-11
| - Благодаря ти! - |
| s-12
| - Зная, разбира се! |
| s-13
| И страха за нея. |
| s-14
| Бе очаквал укори за закъснението си, бе се подготвил да се отбранява, не се бе подготвил за празник и лицето му се смръщи. |
| s-15
| - отново го прекъсна Вальо. |
| s-16
| Без мен. |
| s-17
| - И аз |
| s-18
| - изправи се Румен, заобиколи бюрото и сложи длани върху раменете на баща си. |
| s-19
| Емоциите щяха да го правят уязвим. |
| s-20
| Светльо, който превеждаше филми в телевизията, даде първото предложение. |
| s-21
| Баща ми е само един книжен плъх. |
| s-22
| Не бе вярвал, че ще дойде някога, но я доживя. |
| s-23
| Не че би му се наложило, едва ли щеше да опре до тях, но беше като изпитание на верността, като благодарност, която рано или късно трябва да се материализира. |
| s-24
| Остави я да потече по страната му и всички да я видят. |
| s-25
| Секретарката му плачеше, не се посвени да я погали по косата, почти с бащински жест и тя го погледна с надежда, може би не сега и не скоро ще я приюти при себе си. |
| s-26
| Е, ще видим. |
| s-27
| - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя! |
| s-28
| Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! |
| s-29
| С удоволствие... |
| s-30
| - За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти! |
| s-31
| Той ще отмъсти зарад братята си! |
| s-32
| Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си. |
| s-33
| Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола: |
| s-34
| Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни. |