s-401
| дръзаите |
s-402
| азъ есмъ |
s-403
| не боите сѧ |
s-404
| Ѡтъвѣштавъ же петръ рече емоу |
s-405
| г҃и аште тꙑ еси повели ми прити къ тебѣ по водамъ |
s-406
| онъ же рече |
s-407
| приди |
s-408
| ꙇ излѣзъ ис кораблѣ петръ хождаше на водахъ |
s-409
| и прити къ и҃сви |
s-410
| видѧ же вѣтрꙑ крѣпькꙑ оубоѣ сѧ ꙇ наченъ оутапати возъпи г҃лѧ |
s-411
| г҃и с҃пс мѧ |
s-412
| абие же и҃съ простеръ рѫкѫ ѩтъ і |
s-413
| ꙇ г҃ла емоу |
s-414
| маловѣре по чьто сѧ оусоумьнѣ |
s-415
| Ꙇ вьлѣзъшема има въ корабь прѣста вѣтръ |
s-416
| сѫштеи же въ кораби пришедъше поклонишѧ сѧ емоу г҃лѭште |
s-417
| въ істинѫ с҃нъ б҃жи е҅си |
s-418
| ꙇ прѣѣвъше придѫ на землѭ ꙉенисаретъскѫ |
s-419
| Ꙇ познавъше и мѫжи мѣста того посълашѧ въ вьсѫ странѫ тѫ ꙇ принѣсѧ къ немоу вьсѧ болѧштѧѩ҅ ꙇ молѣхѫ и да тъкъмо прикоснѫтъ сѧ въскрилии҅ ризꙑ его |
s-420
| ꙇ елико прикоснѫшѧ сѧ емь с҃псни бꙑшѧ |
s-421
| Тъгда пристѫпишѧ къ и҃сви иже бѣахѫ въ и҃мѣ кънижъници и фарисѣи г҃лѭште |
s-422
| по чъто оученици твои прѣстѫпаѭтъ прѣдааниѣ старецъ |
s-423
| не омꙑваѭ҄тъ бо рѫкъ своихъ егда хлѣбъ ѣдѧтъ |
s-424
| онъ же отъвѣштавъ рече имъ |
s-425
| по чъто вꙑ прѣстѫпаете заповѣдь б҃жиѭ҄ за прѣдание ваше |
s-426
| б҃ъ бо заповѣда г҃лѧ |
s-427
| чьти о҃тца и матерь |
s-428
| ꙇ иже зълословитъ о҃тца ли матерь съмрътьѭ҄ оумьретъ |
s-429
| вꙑ же г҃лте |
s-430
| ꙇже колижъдо речетъ о҃тцю ли матери даръ ꙇже колижъдо отъ мене польѕевалъ сѧ еси ꙇ҅же не почьтетъ о҃тца ли матере своеѩ҅ |
s-431
| ꙇ разористе законъ б҃жии҅ за прѣдание ваше |
s-432
| лицемѣри добрѣ пророчъствова о васъ исаиѣ г҃лѧ |
s-433
| приближаѭ҄тъ сѧ мьнѣ лѭдъе си оустꙑ своими и оустънами чьтѫтъ мѧ а с҃рдце ихъ далече отъстоитъ от мене |
s-434
| въ соуе же чътѫтъ мѧ оучѧще оучениѣ заповѣдеи ч҃лвчскъ |
s-435
| ꙇ призъвавъ народꙑ рече имъ |
s-436
| слꙑшите и разоумѣите |
s-437
| не въходѧщее въ оуста скврънитъ ч҃лвка нъ исходѧщее из оустъ то скврънитъ ч҃лвка |
s-438
| Тъгда пристѫпьше оученици его рѣшѧ емоу |
s-439
| вѣси ли ѣко фарисѣи слъшавъшеи слово съблазнишѧ сѧ |
s-440
| онъ же отъвѣщавъ рече |
s-441
| вьсѣкъ садъ егоже не сади о҃тцъ мои н҃ебскꙑ ꙇскоренитъ сѧ |
s-442
| Останѣте ихъ |
s-443
| вожди сѫтъ слѣпи слѣпьцемъ |
s-444
| слѣпецъ же слѣпъца аште водитъ оба вь ѣмѫ въпадете сѧ |
s-445
| отъвѣщавъ же петръ рече емоу |
s-446
| съкажи намъ притъчѫ сиѭ |
s-447
| ꙇ҃с же рече емоу |
s-448
| единаче ли и вꙑ безд разоума есте |
s-449
| не ю ли разоумѣваате ѣко вьсѣко еже въходитъ въ оуста въ чрѣво въмѣщаатъ сѧ ꙇ афедрономъ исходитъ |
s-450
| а исходѧщаа из оустъ отъ с҃рдца исходѧтъ ꙇ та скврънѧтъ ч҃лвка |
s-451
| отъ с҃рдца бо исходѧтъ помꙑшлениѣ зъла оубииства прѣлюбодѣаниѣ любодѣаниѣ татьбꙑ лъжесъвѣдѣниѣ власфимиѣ |
s-452
| си сѫтъ скврнѧштаа ч҃лка |
s-453
| а еже не оумъвенами рѫками ѣсти не скврънитъ ч҃лвка |
s-454
| Ꙇ ишедъ отъ тоудѣ и҃с отиде въ странѫ тоурьскѫ и сѵдонъскѫ |
s-455
| ꙇ се жена хананеиска отъ прѣдѣлъ тѣхъ ишедъши възъпи г҃лѭшти |
s-456
| помилоуи мѧ г҃и с҃ноу д҃авдвъ |
s-457
| дъшти моѣ зълѣ бѣсъноуетъ сѧ |
s-458
| онъ же не отъвѣща еи словесе |
s-459
| Ꙇ пристѫпьше оученици его молѣхѫ и г҃лѭще |
s-460
| отъпоусти ѭ ѣко въпиетъ въ слѣдъ насъ |
s-461
| онъ же отъвѣщавъ рече |
s-462
| нѣсмъ посъланъ тъкмо къ овъцамъ погꙑбъшимъ домоу и҃злвоу |
s-463
| она же пришедъши поклони сѧ емоу г҃лшти |
s-464
| г҃и помоѕи ми |
s-465
| онъ же отъвѣштавъ рече |
s-466
| нѣстъ добро отѧти хлѣба чѧдомъ и поврѣщи псомъ |
s-467
| она же рече |
s-468
| еи г҃и ꙇбо и пси ѣдѧтъ отъ кроупицъ падаѭштихъ съ трапезꙑ господеи своихъ |
s-469
| Тъгда отъвѣштавъ и҃с рече еи |
s-470
| Ѡ̈ жено вельѣ естъ вѣра твоѣ҅ |
s-471
| бѫди тебѣ ѣкоже хощеши |
s-472
| ꙇ исцѣлѣ дъщи еѩ во тъ часъ |
s-473
| ꙇ пришедъ отъ тоудѣ и҃с ꙇде при мори галилѣисцѣмъ ꙇ въшедъ на горѫ сѣде тоу |
s-474
| ꙇ пристѫпишѧ къ немоу народи мънози ꙇмѫще съ собоѭ хромꙑ нѣмꙑ и слѣпꙑ и бѣсънꙑ ꙇ инꙑ мъногꙑ ꙇ привръгѫ ѩ къ ногама и҃свама |
s-475
| и исцѣли ѩ ѣко народоу дивити сѧ видѧще нѣмꙑ г҃лѭштѧ бѣдънꙑѩ съдравꙑ ꙇ хромꙑѩ ходѧштѧ слѣпꙑѩ видѧштѧ |
s-476
| ꙇ славлѣхѫ б҃а и҃здрлва |
s-477
| Ꙇ҃҅с же призъвавъ оученикꙑ своѩ рече имъ |
s-478
| милосрдоуѭ҄ о народѣ ѣко юже три дьни присѣдѧтъ мьнѣ ꙇ не имѫтъ чесо ѣсти |
s-479
| и отъпоустити ихъ не ѣдьшъ не хоштѫ да не како ослабѣѭ҄тъ на пѫти |
s-480
| ꙇ г҃лшѧ емоу оученици |
s-481
| отъ кѫдѣ вьзьмемъ на поустѣ мѣстѣ хлѣбꙑ насꙑтити толико народа |
s-482
| ꙇ г҃ла имъ и҃с |
s-483
| колико хлѣбъ и҅мате |
s-484
| они же рѣшѧ |
s-485
| ж҃ и мало рꙑбицъ |
s-486
| ꙇ повелѣ народоу възлешти на земли ꙇ приемъ ж҃ хлѣбъ ꙇ рꙑбꙑ хвалѫ въздавъ прѣломи и дастъ оученикомъ своимъ оученици же народомъ |
s-487
| ꙇ ѣшѧ вьси и насꙑтишѧ сѧ и вьзѧсѧ ꙇзбꙑтъкꙑ оукроухъ седмь кошъницъ исплънь |
s-488
| ꙇ ѣдъшихъ бѣшѧ четꙑри тꙑсѫштѧ мѫжъ развѣ женъ и дѣтеи |
s-489
| ꙇ отъпоушть народъ вьлѣзе въ корабь и пришедъ въ прѣдѣлꙑ магдаланьскꙑ |
s-490
| ꙇ пристѫпьше фарисѣи и садѵкеи искоушаѭште и просишѧ знамениѣ с н҃бсе показати имъ |
s-491
| Онъ же отъвѣщавъ рече имъ |
s-492
| вечеръ сѫщоу г҃лте |
s-493
| ведро |
s-494
| чръмъноуетъ сѧ н҃бо |
s-495
| ꙇ ютро |
s-496
| дьне сь зименъ |
s-497
| чръмъноуетъ бо сѧ дрѧселоуѩ н҃бо |
s-498
| лице оубо н҃бси оумѣете расѫждати а знамениѣ врѣменемь не можете |
s-499
| родъ золъ и прѣлюбодѣи знамениѣ ищетъ |
s-500
| ꙇ знамение не дастъ сѧ имъ тъкмо знамение ионꙑ пророка |