| s-201
| онъ же рече имъ |
| s-202
| кто естъ отъ васъ ч҃лвкъ ꙇже иматъ овьчѧ едино ꙇ҅ аще въпадетъ сѧ въ ѣмѫ въ соботѫ не изьметъ ли его |
| s-203
| кольми оубо лоучеи естъ ч҃лвкъ овьчѧте |
| s-204
| тѣмь же достоитъ въ соботѫ добро творити |
| s-205
| тъгда г҃ла ч҃вкоу |
| s-206
| простьри рѫкѫ |
| s-207
| и простьрѣ |
| s-208
| ꙇ оутвръди сѧ цѣла ѣко и дроугаѣ |
| s-209
| Фарисѣи же ишедъше съвѣтъ сътворишѧ на нь како и погоубѧтъ |
| s-210
| ꙇ҃съ же разоумѣвъ отиде отъ тѫдѣ |
| s-211
| Ꙇ по немь идѫ народи мьноѕи ꙇ исцѣли ѩ вьсѧ |
| s-212
| ꙇ запрѣти имъ да не ѣвѣ его сътворѧтъ |
| s-213
| да събѫдетъ сѧ реченое п҃ркомь исаиемь г҃лщемь |
| s-214
| се отрокъ мои егоже изволихъ вьзлюбленꙑ мои на ньже благоизволи д҃ша моѣ |
| s-215
| положѫ д҃хъ мои на немь ꙇ сѫдъ ѩзкмь вьзвѣститъ |
| s-216
| не прѣречетъ ни възъпиетъ не оуслꙑшитъ никтоже на распѫтихъ гласа его |
| s-217
| трьсти съкроушенꙑ не прѣломитъ ꙇ пръта вънемъша сѧ не оугаситъ доньдеже вьзведетъ на побѣдѫ сѫдъ |
| s-218
| ꙇ на имѧ его ѩ҃зци оупъваѭтъ |
| s-219
| Тъгда привѣсѧ къ немоу бѣсънѫѭщь сѧ слѣпъ и нѣмъ и исцѣли и ѣко слѣпъ і нѣмъ г҃лаше и глѧдаше |
| s-220
| ꙇ дивлѣхѫ сѧ вьси народи г҃лѭще |
| s-221
| еда сь естъ с҃нъ д҃въ |
| s-222
| Фарисеи же слꙑшавъше рѣшѧ |
| s-223
| сь не изгонитъ бѣсъ тъкмо о вельзѣволѣ кънѧѕи бѣсъ |
| s-224
| Вѣдꙑ же мꙑсли ихъ рече имъ |
| s-225
| вьсѣко ц҃ѣсрство раздѣлъ сѧ на сѧ запоустѣетъ ꙇ въсѣкъ градъ ли домъ раздѣлъ сѧ на сѧ не станетъ |
| s-226
| ꙇ аще сотона сотонѫ изгонитъ на сѧ раздѣлилъ сѧ естъ |
| s-227
| како оубо станетъ ц҃ствие его |
| s-228
| ꙇ аште азъ о велъѕѣволѣ изгонѭ бѣсꙑ с҃нве ваши о комь изгонѧтъ |
| s-229
| Сего ради ти вамъ бѫдѫтъ сѫдиѩ |
| s-230
| аще ли о доусѣ б҃жии азъ изгонѭ бѣсꙑ оубо постиже на васъ ц҃срствие б҃жие |
| s-231
| ли како можетъ къто вьнити въ домъ крѣпъкааго ꙇ съсѫдꙑ его расхꙑтити аще не пръвѣе съвѧжетъ крѣпъкааго ꙇ тогда домъ его расхꙑтитъ |
| s-232
| Ꙇже нѣстъ съ мноѭ на мѧ естъ ꙇ иже не събираатъ съ мноѭ҄ растачаатъ |
| s-233
| сего ради г҃лѭ вамъ |
| s-234
| вьсѣкъ грѣхъ и хоула отъпоуститъ сѧ чловѣкомъ а ѣже на д҃хъ хоула не отъпоуститъ сѧ ч҃лкмъ |
| s-235
| ꙇ иже колижъдо речетъ слово на с҃нъ ч҃лвчскꙑ отъпоуститъ сѧ емоу |
| s-236
| а иже речетъ на д҃хъ с҃тꙑ не отъпоуститъ сѧ емоу ни вь сь вѣкъ ни въ бѫдѫщии |
| s-237
| ли сътворите дрѣво добро и плодъ его добръ ли сътворите дрѣво зъло и плодъ его золъ |
| s-238
| отъ плода бо дрѣво познано бѫдетъ |
| s-239
| ꙇштѧдьѣ ехидънова како можете добро г҃лати зъли сѫще |
| s-240
| отъ избꙑтъка бо с҃рдцоу оуста г҃лѭтъ |
| s-241
| Добрꙑ ч҃лвкъ отъ добраго съкровишта износитъ добраѣ ꙇ зълꙑ ч҃лвкъ отъ зълааго съкровишта износитъ зълаа҅ |
| s-242
| г҃лѭ же вамъ ѣко вьсѣко слово праздъно еже аще рекѫтъ ч҃лвци въздадѧтъ о немь слово вь день сѫдьнꙑ |
| s-243
| отъ словесъ бо своихъ оправъдиши сѧ ꙇ словесꙑ своими сѫдиши си |
| s-244
| Тъгда отъвѣщашѧ етери отъ кънижъникъ ꙇ фарисѣи г҃лѭще |
| s-245
| оучителю хощемъ отъ тебе знамение видѣти |
| s-246
| Ѡнъ же отъвѣщавъ рече имъ |
| s-247
| родъ лѫкавъ и любодѣи знамениѣ ищетъ ꙇ знамение не дастъ сѧ емоу тъкмо знамение ионꙑ п҃рка |
| s-248
| ѣко бо бѣ иона въ чрѣвѣ китовѣ три дьни и три ношти тако бѫдетъ с҃нъ ч҃лвскꙑ въ с҃рдци землѧ три дни и три ношти |
| s-249
| мѫжи ниневьꙉитьстии въстанѫтъ на сѫдъ съ родомь симь и осѫдѧтъ и ѣко покаашѧ сѧ проповѣдиѭ иониноѭ҄ ꙇ се болеи ионꙑ сьде |
| s-250
| егда же нечистꙑ д҃хъ ꙇ҅зидетъ отъ ч҃лвка прѣходитъ скозѣ бездънаа мѣста ꙇштѧ покоѣ и не обрѣтаатъ |
| s-251
| тъгда речетъ |
| s-252
| възвраштѫ сѧ въ храмъ мои отъ нѭдоуже изидъ |
| s-253
| ꙇ пришедъ обрѧштетъ празденъ пометенъ оукрашенъ |
| s-254
| тако бѫдетъ и родоу семоу лѫкавоуемоу |
| s-255
| Еще емоу глаголѭщоу къ народомъ се мати и братрьѣ его стоѣхѫ вьнѣ ꙇскѫште г҃лти емоу |
| s-256
| рече же къ немоу единъ |
| s-257
| се мати твоѣ и братрьѣ твоѣ вьнѣ стоѩтъ хотѧще г҃лти къ тебѣ |
| s-258
| онъ же отъвѣштавъ рече къ г҃лѭ҄штюмоу |
| s-259
| къто естъ мати моѣ и кто сѫтъ братриѣ моѣ |
| s-260
| ꙇ простеръ рѫкѫ на оученикꙑ своѩ рече |
| s-261
| се мати моѣ и братрьѣ моѣ |
| s-262
| ꙇже бо аще творитъ волѭ о҃тца моего иже естъ на н҃бсхъ тъ братръ мои и сестра и мати естъ |
| s-263
| Въ тъ же день ишедъ и҃съ из домоу сѣдѣше при мори |
| s-264
| ꙇ събърашѧ сѧ кь немоу народи мъноѕи ꙇ ѣко вьлѣзъ въ корабь сѣде и весь народъ на помори стоѣше |
| s-265
| и г҃ла имъ мъного притъчами г҃лѧ |
| s-266
| Се изиде сѣѩи да сѣетъ |
| s-267
| ꙇ сѣѭштоумоу ова оубо падѫ при пѫти ꙇ придѫ птицѧ н҃ебскꙑѩ и позобашѧ ѣ |
| s-268
| дроугаа же падѫ на каменеихъ ѣже не имѣшѧ землѧ мъногꙑ ꙇ абье прозѧбѫ зане не имѣше глѫбинꙑ землѣ |
| s-269
| слънъцоу же восиѣвъшю присвѧдѫ ꙇ зане не имѣхѫ корениѣ исъхѫ |
| s-270
| а дроуга падѫ въ трънии ꙇ҅ вьзиде тръние и подави ѣ |
| s-271
| дроугаа же падѫ на земи добрѣ ꙇ даѣхѫ плодъ ово съто ово шесть десѧтъ ово три десѧти |
| s-272
| ꙇмѣѩи оуши слꙑшати да слꙑшитъ |
| s-273
| и пристѫпьше оученици рѣшѧ емоу |
| s-274
| по что притъчами глаголеши имъ |
| s-275
| онъ же отъвѣщавъ рече |
| s-276
| ѣко вамъ дано естъ разоумѣти таинаа ц҃срствиѣ н҃бскааго |
| s-277
| онѣмъ же не дано естъ |
| s-278
| ꙇмѫщоумоу бо дастъ сѧ ꙇ избѫдетъ емоу |
| s-279
| а иже не иматъ ꙇ҅ еже иматъ възьметъ сѧ отъ него |
| s-280
| Сего ради притъчами имъ г҃лѭ ѣко видѧще не видѧтъ ꙇ слꙑшѧште не слꙑшѧтъ ни разоумѣваѭтъ |
| s-281
| ꙇ събꙑваетъ сѧ имъ пророчъсто исаино г҃лѭщее҅ |
| s-282
| слоухомь оуслꙑшите и не имате разоумѣти |
| s-283
| ꙇ зьрѧще оузьрите и не имате видѣти |
| s-284
| отлъстѣ бо с҃рдце людеи сихъ ꙇ оушима тѧжъко слꙑшашѧ ꙇ очи свои съмѣжишѧ еда когда оузьрѧтъ очима ꙇ оушима оуслꙑшѧтъ ꙇ с҃рдцемь разоумѣѭтъ ꙇ обратѧтъ сѧ и исцѣлѭ ѩ҅ |
| s-285
| Ваши же блаженѣи очи ѣко видите ꙇ оуши ваши ѣко слꙑшите |
| s-286
| аминь бо г҃лѭ вамъ ѣко мъноѕи п҃рци и праведьници въжделѣшѧ видѣти ѣже видите и не видѣшѧ и слꙑшати ѣже слꙑшите и не слꙑшашѧ |
| s-287
| вꙑ же оуслꙑшите притъчѫ сѣвъшааго |
| s-288
| вьсѣкъ иже слꙑшитъ словеса цсарествиѣ ꙇ не разоумѣваатъ приходитъ же неприѣзнь и въсхꙑтаатъ сѣное въ с҃рдци его |
| s-289
| се естъ сѣное при пѫти |
| s-290
| а сѣаное на камении сь естъ слꙑшѧи слово ꙇ абие съ радостиѭ приемлѧ е |
| s-291
| не иматъ же корене вь себѣ нъ врѣменъно естъ |
| s-292
| бꙑвъши же печали и гонению словесе ради абье съблажнѣатъ сѧ |
| s-293
| а сѣаное въ трънии сь естъ слꙑшѧи слово ꙇ печаль свѣта сего ꙇ льсть бгатъства подавлѣетъ е ꙇ бес плода бꙑваетъ |
| s-294
| а сѣаное на добрѣ земи сь естъ слꙑшѧи слово и разоумѣваѩ е ꙇ приноситъ плодъ ѣко подобаатъ и творитъ ово р҃ ово м҃ ово ꙉ҃ |
| s-295
| Ꙇ҅нѫ притъчѫ прѣдъложи имъ г҃лѧ |
| s-296
| Оу҅подоби сѧ ц҃рствие небеское ч҃лвкоу сѣвъшоу добро сѣмѧ на селѣ своемь |
| s-297
| съпѧщемъ же ч҃лвкомъ приде врагъ его и вьсѣ плѣвелъ по срѣдѣ пшеницѧ и отиде |
| s-298
| егда же прозѧбе трѣва и плодъ сътвори тъгда ави сѧ и плѣвелъ |
| s-299
| пришедъше же раби г҃ина рѣшѧ емоу |
| s-300
| г҃и не добро ли сѣмѧ сѣлъ еси на селѣ твоемь |