Universal Dependencies - Bulgarian - BTB

s-1

bg-lit-s119

Показаха ми моите противоречия и аз се съгласих, че са такива, но при все това ги оставих.

s-2

bg-lit-s123

Огънят може да угасне понякога и от много гориво.

s-3

bg-lit-s139

Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството.

s-4

bg-lit-s158

Увеличавайки се, количеството става по-голямо количество.

s-5

bg-lit-s178

Днес чудото го нямаше.

s-6

bg-lit-s193

И тримата?

s-7

bg-lit-s222

не я разбра, но невероятно омекна.

s-8

bg-lit-s233

учуди се и се взря в личицето й, наистина бе пораснала.

s-9

bg-lit-s245

Избърса ги с опакото на ръката си, те продължиха да си текат.

s-10

bg-lit-s248

Та той на нейните години само драскаше и не след дълго се срамуваше от опитите си.

s-11

bg-lit-s266

- Благодаря ти! -

s-12

bg-lit-s276

- Зная, разбира се!

s-13

bg-lit-s300

И страха за нея.

s-14

bg-lit-s312

Бе очаквал укори за закъснението си, бе се подготвил да се отбранява, не се бе подготвил за празник и лицето му се смръщи.

s-15

bg-lit-s333

- отново го прекъсна Вальо.

s-16

bg-lit-s349

Без мен.

s-17

bg-lit-s367

- И аз

s-18

bg-lit-s368

- изправи се Румен, заобиколи бюрото и сложи длани върху раменете на баща си.

s-19

bg-lit-s384

Емоциите щяха да го правят уязвим.

s-20

bg-lit-s400

Светльо, който превеждаше филми в телевизията, даде първото предложение.

s-21

bg-lit-s415

Баща ми е само един книжен плъх.

s-22

bg-lit-s432

Не бе вярвал, че ще дойде някога, но я доживя.

s-23

bg-lit-s460

Не че би му се наложило, едва ли щеше да опре до тях, но беше като изпитание на верността, като благодарност, която рано или късно трябва да се материализира.

s-24

bg-lit-s488

Остави я да потече по страната му и всички да я видят.

s-25

bg-lit-s494

Секретарката му плачеше, не се посвени да я погали по косата, почти с бащински жест и тя го погледна с надежда, може би не сега и не скоро ще я приюти при себе си.

s-26

bg-lit-s518

Е, ще видим.

s-27

bg-lit-s533

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя!

s-28

bg-lit-s553

Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им!

s-29

bg-lit-s565

С удоволствие...

s-30

bg-lit-s578

- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

s-31

bg-lit-s593

Той ще отмъсти зарад братята си!

s-32

bg-lit-s597

Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

s-33

bg-lit-s606

Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:

s-34

bg-lit-s620

Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.