| s-1
| Щом се наям, ставам. |
| s-2
| Страх ли те е? |
| s-3
| На заека му омръзна да студува. |
| s-4
| Той подаде на слугата си повода на коня и влезе в двора. |
| s-5
| Огрените скали отсреща немееха. |
| s-6
| При стареца бе останала Христина, хубавата му внучка. |
| s-7
| След седмица отиде у Ганини. |
| s-8
| Съвсем загуби власт над себе си. |
| s-9
| Настъпи гробно мълчание надлъж и нашир из селото. |
| s-10
| Двете сестри започнаха да си шепнат още по-ниско. |
| s-11
| Ще ги защитава безплатно. |
| s-12
| При пожар позвънете на телефон 160. |
| s-13
| Бурен в знойните лъки расте. |
| s-14
| В чистата тишина се носеше равният и самотен глас на кукувицата. |
| s-15
| Малко от спестените средства са останали. |
| s-16
| Но ти, малкият, не мисли, че се е свършило. |
| s-17
| Присъстващите на събранието сложиха подписите си. |
| s-18
| Ту-ту е само съотносителен съюз за разлъка. |
| s-19
| Село Драгалевци е разположено в полите на Витоша. |
| s-20
| Името му ще прогърми в София. |
| s-21
| Чичо Митуш се залови за работа, трионът заскрибуца. |
| s-22
| Нас важни работи ни задържат тука. |
| s-23
| Девойчето стоеше като заковано. |
| s-24
| Духовният баща му се радваше с цялото си сърце, но прикриваше радостта си. |
| s-25
| Дете ли бях, стар ли бях, или бях вече мъртъв? |
| s-26
| Очите на Марга почнаха да стават големи. |
| s-27
| Искаха да покажат, че те са се наели с една работа, която не е за всички. |
| s-28
| Каза да не се шегувам. |
| s-29
| Не помня да съм ходил у тях. |
| s-30
| Стаята ни беше на горния етаж и ниско под нас чувахме да шумят овошките на градината. |
| s-31
| Вместо да се радва, плаче. |
| s-32
| Всички се чувстват близки, сякаш са били столетия заедно. |
| s-33
| При все че съм болен, ще отида на работа. |
| s-34
| Ако искаш да падне ябълката, трябва да раздрусаш клона! |
| s-35
| Да бях по-млад, щях да отида в гората да ти уловя едно славейче. |
| s-36
| Спрях го, да не би да ме удари. |
| s-37
| Щастлив съм, че си моя. |
| s-38
| Аз останах долу, докато почнаха да гаснат лампите. |
| s-39
| Докато снахата наточи вино, ще се постоплите. |
| s-40
| Мина повече от минута, докато стане първият. |
| s-41
| Преди да стъпя някак на нозете си, ще изгоря в своята мъка. |
| s-42
| Ами наистина ли има хора, които ядат жаби? |
| s-43
| Надвечер високи викове, които дойдоха отзад, го накараха да се обърне. |
| s-44
| Тъй говореха суровите и мрачни хайдути, чиито корави сърца дори бяха трогнати. |
| s-45
| Най-лошото е, че тя е поразена просто до мозъка на костите. |
| s-46
| Първото впечатление е, че земята се разтресла. |
| s-47
| Артилерийският огън се премества някъде настрана. |
| s-48
| С техния живот и творчество вече се занимава историята. |
| s-49
| Глупецът е дързък, над всичко се смее, но само да мисли не смее. |
| s-50
| Иди й се надявай, че така ще се зарадва! |
| s-51
| Не смееше да дигне очи. |
| s-52
| Четирите топа престанали бяха да гърмят и като че стояха неми свидетели на битката. |
| s-53
| Дунавът беше тих и спокоен. |
| s-54
| Нане Стоичко се направи на глух. |
| s-55
| Страхът е без полза. |
| s-56
| Тая статуя се счита едно от най-гениалните произведения на ваятелството. |
| s-57
| Тоя вагабонтин минува още за честен човек. |
| s-58
| Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. |
| s-59
| Лепо беше хубаво момче. |
| s-60
| Аз не живея, аз горя. |
| s-61
| Съмва се над смълчания град. |
| s-62
| Ала не бойте се, деца, за утрешния ден! |
| s-63
| А в кръчмата, където бяха надошли от вчерашните овчари и слуги, веселбата продължаваше. |
| s-64
| В понеделник трябва да се коси. |
| s-65
| Всъщност под това съжаление се криеше учудването им, че това хубаво дете може да бъде на една циганка. |
| s-66
| Ах, тая природа, ние до такава степен си въобразяваме, че сме над нея и смятаме, че нейните закони не се отнасят до нас. |
| s-67
| Като видя, че кметът е вътре, Илия се повърна. |
| s-68
| Аз тебе те слушам. |
| s-69
| И пак си опря главата за дрямка. |
| s-70
| Из кривите селски улици заскърцаха коли. |
| s-71
| Никога досега не срещнах такова благородство и такава нежна красота. |
| s-72
| От стаята излязоха още двама, ботушите им загърмяха по коридора. |
| s-73
| По водата се предава всеки шум отвън, а водата стига до входа на дупката. |
| s-74
| Върховете, доловете, равнината са побелели от сняг. |
| s-75
| Колът, дълбоко забит, от години стоеше като закован. |
| s-76
| Почакаха, докато настрана, на една могила, направиха чадъра на Индже. |
| s-77
| Морето не се вижда, а се вижда сиянието му. |
| s-78
| Срамота е да се появявате в небрежен външен вид пред началника. |
| s-79
| Но щом времето почнеше да се влошава, той се събуждаше от дрямката си. |
| s-80
| Той пръска луди пари, защото не са негови. |
| s-81
| Успокоява ме, за да може Манол да си разиграва коня. |
| s-82
| И да оставя бутилката на този дурак? |
| s-83
| Кой е? |
| s-84
| Не е както ти мислиш. |
| s-85
| Искаше ми се да му бях веднага казал. |
| s-86
| Ще ти кажа кой да остане. |
| s-87
| Целият този шум беше излишен. |
| s-88
| Ще те питам нещо. |
| s-89
| Искам да отидеш да говориш с него. |
| s-90
| Знам къде да отида. |
| s-91
| Когато да изляза, се сетих за нещо. |
| s-92
| На студента му помогнаха. |
| s-93
| Срещна ли Иван рецензента си? |
| s-94
| Книгата беше прочетена, преди да бъде купена. |
| s-95
| Един уморен студент влезе. |
| s-96
| Всеки в тая стая знае по два езика. |
| s-97
| Тук продават сок от малини в бутилки. |
| s-98
| Там имаше толкова много студенти, че той се зачуди. |
| s-99
| Тя беше седнала до него. |
| s-100
| Книгата е подарък за тебе от нас. |