| s-1
| Аз съм, ако искаш да знаеш, в най-решителния завой на живота си. |
| s-2
| Да не би да съм закъснял? |
| s-3
| Ти да не оглуша? |
| s-4
| Дощя му се под покрив да живее. |
| s-5
| Донесете от кухнята чаша вода. |
| s-6
| Писал е доста повести и драми. |
| s-7
| Тя - бедната дама - започна да плаче. |
| s-8
| Снощи четох до късно. |
| s-9
| Той продума кратко. |
| s-10
| Около дружината се образува непробиваема стена от селяни. |
| s-11
| Дъждът мигновено се пресече. |
| s-12
| Ще вляза тихо, кротко ще приседна. |
| s-13
| Всичко вече се прибра за сън. |
| s-14
| Великата цел заслужава всякакви жертви. |
| s-15
| Куп бели гъски, които лежаха на двора, подплашено се разбягаха и съскаха. |
| s-16
| Лъхаше влага и хладина. |
| s-17
| Нощна пролетна гръмотевица разтърси планината. |
| s-18
| Пролетта на Добруджа - това е безкрайно море от златни ниви. |
| s-19
| Тя, бедната дама, започна да плаче. |
| s-20
| Скоро се върна булка Стояница с мъжа си. |
| s-21
| Калине, докарай колата. |
| s-22
| Щял бил да жъне. |
| s-23
| Огнянов се наведе, взе детето и мина напред. |
| s-24
| Избрахте ме за войвода и досега не сте ме попитали кой съм аз. |
| s-25
| Земята се делеше, а плодът на дървото оставаше общ. |
| s-26
| Изгрев ли е това, или е заник? |
| s-27
| Аз не съм чул да има война. |
| s-28
| Мислех не къде, а как да избягам. |
| s-29
| Никой не те пита къде ходиш и какво правиш. |
| s-30
| Обичам когото трябва да обичам. |
| s-31
| Приятелю, аз бих желал да се запознаем. |
| s-32
| Вместо да стоиш без работа, помогни ми! |
| s-33
| Всички я слушаха, без да помръднат. |
| s-34
| Аз тъй ще я наглася, че няма и да усети. |
| s-35
| Ако е убил заек, той е бил питомен. |
| s-36
| Ей тъй ще си загинеш, ако не си се подготвил да летиш. |
| s-37
| Аз нали работех тогава, имах пари. |
| s-38
| Биляна все за теб ми говори, откакто е с мене. |
| s-39
| За какъв дявол ни трябваше да се мъкнем зад Стара планина, като нямаме сили. |
| s-40
| Какво ти рече началникът, като му даде написаното? |
| s-41
| Когато наближихме, ние почти не говорехме от умора и вълнение. |
| s-42
| Преди да убиеш мечката, не продавай кожата. |
| s-43
| Борбата на противоречия, що мътеха ума му, изчезваше. |
| s-44
| Надеждата, че брат му Иван може да оздравее, като че ли го освободи от страшния кошмар на престъплението. |
| s-45
| Които се върнаха, и пепел на огнищата си не намериха. |
| s-46
| Наше предимство ще е, че ще почнем отначало. |
| s-47
| Слабостта на кибернетичните машини е, че те са само аналог на човешкия мозък. |
| s-48
| Влажен есенен вятър вееше лудо навън. |
| s-49
| Слънцето бе заседнало зад сините далечни планини на запад. |
| s-50
| Дрямката хвана да надвива на очите. |
| s-51
| Излез кажи да впрягат конете. |
| s-52
| Още в първите два дни след пристигането си той се зае да помага на стария си баща. |
| s-53
| Умното момче захванало да чете из тая дебела книга. |
| s-54
| Еньо й се видя чужд и страшен. |
| s-55
| Нашата победа ще бъде безкръвна. |
| s-56
| Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна. |
| s-57
| То се вика и сега: Хайдушко кладенче. |
| s-58
| Тя [писателската слава] му се виждаше сега най-достъпна. |
| s-59
| Още на другия ден, наедно със слънчевата светлина, всички тия планове се изпаряваха. |
| s-60
| Кой ви даде комитетските пари? |
| s-61
| Бегом изминах неголямото разстояние. |
| s-62
| Затъжих се, домиля ми за родното място. |
| s-63
| Кой не знай Чавдар войвода? |
| s-64
| Надвечер тя взе метлата и се залови да мете двора. |
| s-65
| Ечемикът е готов. |
| s-66
| С него можех да бъда вярна на себе си. |
| s-67
| И знай, че ние сме зад тебе, каквото и да стане, зад тебе е и нашият градец. |
| s-68
| Надолу е градът. |
| s-69
| Мене повече ми харесва да живея на село, защото има хубави момичета. |
| s-70
| Имах намерение от любопитство да вляза. |
| s-71
| На широкия селски площад децата извиха бодро вечерно хоро. |
| s-72
| Отде се взе тоя народ, това чудо. |
| s-73
| Сивите му присмехулни очи се засенчваха от дебелите ястребови вежди. |
| s-74
| Левски имаше ръст среден, очи сиви, почти сини. |
| s-75
| Почернели мъже вдигаха нагоре лъкове, мечове, боздугани, копия. |
| s-76
| Като стигнаха до шосето, майката - жълта и сломена от тегло жена - още отдалеч загледа мъжа си. |
| s-77
| Князът се върна от лов и сега се къпеше. |
| s-78
| Кметът се задържа в селото, но заема не върна. |
| s-79
| Отвъд пролома пътят изви под Трапезица, чиито склонове изглеждаха съвсем пусти. |
| s-80
| Тръгваме да пътуваме, където ни душа иска. |
| s-81
| В града силите бяха едва ли не равни, при все че гърците и власите гъркомани бяха значително по-малко от българите. |
| s-82
| Няма да пропадна в света каквото и да ми се случи. |
| s-83
| Ирина попита какво става. |
| s-84
| - Аз съм. |
| s-85
| Казват, че им се помага. |
| s-86
| Искам да съм заминал. |
| s-87
| Надявах се, че щеше да каже. |
| s-88
| Вземи писмото на масата. |
| s-89
| Той е вероятно да замине. |
| s-90
| Мислиш, че пееш. |
| s-91
| Той иска съвет дали да чака. |
| s-92
| Неговите разкази за себе си се харесват. |
| s-93
| Помогнаха му на студента. |
| s-94
| Дал ли си му я? |
| s-95
| Беше прочетена книгата, преди да бъде купена. |
| s-96
| С него ще говоря. |
| s-97
| Всеки в тая стая знае два езика. |
| s-98
| Идването на Иван тук е странно. |
| s-99
| Той пристигна едва след два часа. |
| s-100
| Тя беше мила към вас. |