Dependency Tree

Universal Dependencies - Bulgarian - BTB

LanguageBulgarian
ProjectBTB
Corpus Parttrain
AnnotationSimov, Kiril; Osenova, Petya; Popel, Martin

Select a sentence

Showing 404 - 503 of 456 • previous

s-404 Кой се предполага да е заминал.
s-405 Иван изглежда, че е тук.
s-406 Изглежда, че ти си весела.
s-407 Ти изглежда си весела.
s-408 Ти изглежда, че си весела.
s-409 Той избягал, но бил тежко ранен от стражата.
s-410 Той избягал, но стражата го ранила тежко.
s-411 Колата изглежда, че русалката е продала.
s-412 Русалката изглежда, че е продала колата.
s-413 Книгата изглежда, че е разпродадена.
s-414 Изглежда, че книгата е разпродадена.
s-415 Предполага се, че лятото ще бъде горещо.
s-416 Иван е вероятно да дойде.
s-417 Той предполага нещо, но не казва какво.
s-418 Лятото, че ще бъде горещо, се знае.
s-419 Иван е трудно да разбере.
s-420 Иван беше решено да замине.
s-421 Студентът му продаде книгите ти.
s-422 На Свилен старите хубави книги изгоряха.
s-423 Изгоряха му старите хубави книги.
s-424 Той ти прочете статията.
s-425 Той ти прочете статията.
s-426 Като останах сам, му дочетох книгата.
s-427 Прочетох му собствената му статия, но той не я разбра.
s-428 Тя му даде снимката с детето си.
s-429 Върни му неговата си книга.
s-430 Тя му даде снимката ти с детето си.
s-431 Прочетох му статията ти.
s-432 Прочетох му статията му.
s-433 Прочетох му статията му.
s-434 Ти си им се заканил.
s-435 Ти го не познаваш.
s-436 Те събираха по една торба орехи всяка вечер.
s-437 Майка ми ми е плела това шалче.
s-438 Той им се е заканил.
s-439 То се не знае.
s-440 Тя си се е усмихвала.
s-441 По една торба орехи се събираха всяка вечер.
s-442 КОГО чакат тия хора?
s-443 - НАС чакат те.
s-444 Той даде една тояга на един критик.
s-445 Дадоха му само хляб за вечеря.
s-446 Дадоха му значка за спомен.
s-447 Къщата кога е построена?
s-448 Щях АЗ да му кажа.
s-449 Петър поиска писмото за да го прочете.
s-450 Петър поиска писмото да прочете.
s-451 Петър поиска да прочете писмото.
s-452 Писмото го донесе РАЗДАВАЧЪТ.
s-453 Не изпитах нищо.
s-454 Нито мъка, нито омраза, дори и погнуса не чувствах.
s-455 Навън валеше дъжд и духаше вятър, а тя седеше до прозореца и се опитваше да чете.
s-456 Той застана между прозореца и масата.

Text viewDownload CoNNL-U