s-403
| Иван изглежда да е поканен. |
s-404
| Кой се предполага да е заминал. |
s-405
| Иван изглежда, че е тук. |
s-406
| Изглежда, че ти си весела. |
s-407
| Ти изглежда си весела. |
s-408
| Ти изглежда, че си весела. |
s-409
| Той избягал, но бил тежко ранен от стражата. |
s-410
| Той избягал, но стражата го ранила тежко. |
s-411
| Колата изглежда, че русалката е продала. |
s-412
| Русалката изглежда, че е продала колата. |
s-413
| Книгата изглежда, че е разпродадена. |
s-414
| Изглежда, че книгата е разпродадена. |
s-415
| Предполага се, че лятото ще бъде горещо. |
s-416
| Иван е вероятно да дойде. |
s-417
| Той предполага нещо, но не казва какво. |
s-418
| Лятото, че ще бъде горещо, се знае. |
s-419
| Иван е трудно да разбере. |
s-420
| Иван беше решено да замине. |
s-421
| Студентът му продаде книгите ти. |
s-422
| На Свилен старите хубави книги изгоряха. |
s-423
| Изгоряха му старите хубави книги. |
s-424
| Той ти прочете статията. |
s-425
| Той ти прочете статията. |
s-426
| Като останах сам, му дочетох книгата. |
s-427
| Прочетох му собствената му статия, но той не я разбра. |
s-428
| Тя му даде снимката с детето си. |
s-429
| Върни му неговата си книга. |
s-430
| Тя му даде снимката ти с детето си. |
s-431
| Прочетох му статията ти. |
s-432
| Прочетох му статията му. |
s-433
| Прочетох му статията му. |
s-434
| Ти си им се заканил. |
s-435
| Ти го не познаваш. |
s-436
| Те събираха по една торба орехи всяка вечер. |
s-437
| Майка ми ми е плела това шалче. |
s-438
| Той им се е заканил. |
s-439
| То се не знае. |
s-440
| Тя си се е усмихвала. |
s-441
| По една торба орехи се събираха всяка вечер. |
s-442
| КОГО чакат тия хора? |
s-443
| - НАС чакат те. |
s-444
| Той даде една тояга на един критик. |
s-445
| Дадоха му само хляб за вечеря. |
s-446
| Дадоха му значка за спомен. |
s-447
| Къщата кога е построена? |
s-448
| Щях АЗ да му кажа. |
s-449
| Петър поиска писмото за да го прочете. |
s-450
| Петър поиска писмото да прочете. |
s-451
| Петър поиска да прочете писмото. |
s-452
| Писмото го донесе РАЗДАВАЧЪТ. |
s-453
| Не изпитах нищо. |
s-454
| Нито мъка, нито омраза, дори и погнуса не чувствах. |
s-455
| Навън валеше дъжд и духаше вятър, а тя седеше до прозореца и се опитваше да чете. |
s-456
| Той застана между прозореца и масата. |